Определение № 1161 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 844/2025 г.

Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на К. И. К. от град Благоевград, В. Б. К. от град Благоевград и К. Б. К. от град София против определение № 4325 от 10.12.2024г., постановено по административно дело № 924/2024г. по описа на Административен съд-Благоевград. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК по които се претендира и неговата отмяна и връщана на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството по него. Претендира се и присъждането на направените по производството разноски. Ответната страна- кметът на община Благоевград, в депозиран писмен отговор оспорва частната жалба и моли определението на съда да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.230 от АПК срещу определение от категорията на посочените в чл.229, ал.1, т.1 от АПК и от надлежни страни, за които оспорения акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на К., В. и К. К. срещу мълчалив отказ на кмета на община Благоевград да се произнесе по направено от жалбоподателите искане за издаване на разрешение за премахване, преместване или окастряне на дърво, намиращо се на границата на имот № 116.274 по плана на новообразуваните имоти в местност „[наименование]“ в землището на [населено място]. Съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима на няколко основания, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ, тъй като в конкретната хипотеза следва да намери приложение чл.32, ал.4 от ЗОСИ, който предоставя в компетентността на кмета на кметство да се произнесе по искането за премахване/ преместване или окастряне на клоните и корените на дървото. Освен това съдът е счел, че в конкретния случай молбата от 19.06.2024г. има само напомнителен характер, тъй като с предходна молба от 08.10.2023г. е отправено идентично искане, поради което е налице хипотезата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК. На трето място е счетено, че не е налице бездействие на кмета на общината, тъй като от данните по преписката се установява, че по изложените в молбата факти е извършена проверка, в резултат на което искането на жалбоподателите в една от алтернативите си, е било уважено. Така постановеното определение е неправилно поради необосноваността му, допуснатите от съда съществени нарушения на процесуалните правила и противоречието му с материалния закон. Установените и относими към оплакванията в жалбата факти са следните: Тримата жалбоподатели са съсобственици на земеделски имот – овощна градина, с площ от 600 кв.м., представляващ ПИ № 116.274 по плана на новообразуваните имоти в м.“[наименование]“ в землището на [населено място], обл.Благоевградска. В непосредствена близост до оградата на имота расте дърво, за което жалбоподателите твърдят, че клоните и корените му се разпростират в техния имот и им пречат. Поради това с молба вх.№ М-00-182/ 20.06.2024г. жалбоподателите са поискали от кмета на община Благоевград извършването на проверка, която да установи собствеността на имота, в който се намира дървото и да издаде разрешение за премахването или преместването му. Алтернативно е поискано, ако дървото не следва да се премахва или премества, да бъде разрешено окастрянето на клоните и премахването на корените, които навлизат в имота на жалбоподателите. На 03.07.2024 г. от сформирана работна група в състав О. Георгиева - главен експерт „Еколог“ в ОА-Благоевград, и Н. Ангелов- кмет на [населено място], е извършен оглед, при който е констатирано, че в непосредствена близост до имота на жалбоподателите расте голямо орехово дърво. Установено е, че дървото е в много добро състояние, поради което не подлежи на премахване. Взето е решение, че клоните, навлизащи в имота на жалбоподателите следва да бъдат окастрени след окапване на листата (след спиране на вегетацията), като действията по окастряне на дървото следва да бъдат възложени на кмета на кметство- [населено място]. Твърди се, че кметът на [населено място] е уведомил В. К. за взетото от работната група решение по телефона. При така очертаната фактическа обстановка съдът е определил погрешно предмета на спора. В конкретната хипотеза жалбоподателите са сезирали кмета на община Благоевград с искане, което се основава на чл.52 от Закона за собствеността (ЗС), като текстът е изрично посочен и в молбата, тъй като процесното дърво се намира в съседен на техния имот. Именно поради обстоятелството, че дървото се намира не в техния, а в чужд съседен имот, за тях е неприложима възможността да поискат премахването му по реда на чл.32 от ЗОСИ, тъй като от тази възможност може да се възползва единствено собственикът на имота, респ. лицето, упражняващо фактическата власт върху него. Поради това правилно жалбоподателите са се позовали на чл.52 от ЗС, който предоставя в правомощията на кмета на общината, района или кметството да даде разрешение да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над съседния имот, и корените, които преминават в него. Ето защо в настоящия случай и предвид чл.52 от ЗС, компетентен да се произнесе по молбата е именно кметът на общината. Първоинстанционният съд е направил необосновани и погрешни изводи, че повторната молба на жалбоподателите- тази с вх. № М-00-182/ 20.06.2024г., е недопустима, тъй като е налице висящо производство по молба от 08.10.2023г. По делото липсват каквито и да било доказателства, че по тази молба, депозирана чрез Системата за сигурно електронно връчване, е налице неприключило производство предвид изтеклите срокове за произнасяне от страна на административния орган. Най-сетне противоречат на доказателствата по делото и материалния закон и изводите на съда за недопустимост на молбата предвид обстоятелството, че предвид констатациите в протокола на работната група, е налице изрично произнасяне на административния орган и то по положителен за оспорващите лица начин. Действително, от изложеното в констативния протокол на л.56 от делото се установява, че е сформирана работна група, която е извършила проверка на място и въз основа на установените обстоятелства е направила определени препоръки за действия (окастряне на короната), които следва да се възложат на кмета на кметство [населено място]. Взетите от този помощен орган решения обаче по никакъв начин не могат да заместят волеизявлението на административния орган, дължимо по силата на чл.52 от ЗС в тази насока. Именно поради това е без значение и обстоятелството дали и по какъв начин и кога жалбоподателите са били уведомени за взетите от работната група решения. Ето защо следва да се приеме, че липсата на изрично произнасяне на кмета на общината по подаденото от жалбоподателите искане по чл.52 от ЗС в предвидените от АПК срокове сочи на хипотезата на чл.58, ал.1 от АПК и основаното на противоположни изводи определение на първоинстанционния съд, е неправилно. Изложените обстоятелства налагат отмяната на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството по него и постановяване на решение по съществото на спора. Относно разноските, претендирани в настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което разноски не следва да се присъждат от този съд и на този етап от съдебното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,