Определение № 13 от 24.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2259/2013 г.

Производството е по чл. 402, ал. 2 ГПК. С молба вх. № 5245 от 06.06.2014 г. и молба вх. № 8130 от 19.09.2014г. [фирма], [населено място] е поискал отмяна на постановеното по настоящото дело определение от 10.06.2013 г., с което, като обезпечителна мярка, на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА е постановено спиране изпълнението на арбитражно решение от 18.06.2012г., поправено с допълнително арбитражно решение от 16.07.2012 г., постановено по в. а. д. № 742/2011 г. на АС при БТПП. Искането за отмяна на обезпечението е аргументирано от молителя с приключване на производството по предявения срещу него иск с влязло в сила определение за прекратяването му като недопустимо. Ответниците по молбата – [фирма], [населено място] и Н. В. В. от [населено място] – молят за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмено становище вх. № 7302 от 12.08.2014г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 ГПК, допуснатото обезпечение се отменя, когато вече не съществува причината, поради която е било допуснато. Безспорно е, че прекратяването на производството по обезпечения иск с влязло в сила определение представлява отпадане на причината за допуснатото обезпечение. Тази хипотеза е налице и в настоящия случай. Производството по т. д. № 2259/2013 г., образувано по искове по чл. 47 ЗМТА на [фирма], [населено място] и Н. В. В. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], е прекратено поради недопустимост с определение № 24 от 21.03.2014 г. Определението за прекратяване е потвърдено с определение № 393 2014 г. по ч. т. д. № 1376/2014 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение и следователно е влязло в сила на същата дата. Приключването на съдебния спор по посочения начин обосновава извод за отпадане на причината, поради която е допуснато обезпечението и за наличие на предпоставките за неговата отмяна. Що се отнася до твърдението на ответниците по молбата, че процесният автомобил вече е предаден на лизинговото дружество-молител, същото подлежи на преценка и съобразяване в самото изпълнително производство, но е ирелевантно към искането за отмяна на обезпечението. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 402, ал. 2 ГПК