Определение № 57 от 22.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 508/2012 г.

Делото във ВКС е образувано на основание чл. 351, ал.5 от НПК по жалба на А. Т. Т. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 02.02.2012 г., с което е върната касационната жалба против въззивно решение, постановено по ВНОХД № 834/2011 г.. Обжалваното разпореждане се основава на чл. 351, ал.4, т. 2 от НПК – касационната жалба е върната, защото подсъдимият Т. не е в конкретния случай „лице, което има право на жалба”. В жалбата се съдържат упреци към качеството на предоставената правна помощ от защитата на подсъдимия Т.. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че разпореждането е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери следното: С изчерпателна аргументация в разпореждането, правилно е прието, че касационната жалба не е подадена от лице, което има право на такава жалба, тъй като подсъдимият Т. не е обжалвал преди това и по въззивен ред акта на първата инстанция, не се е присъединил и към жалбата на другия подсъдим О. при условията на чл. 320, ал.5 от НПК (виж с.з. от.05.10.2011 г.)., с въззивното решение не са нарушени неговите права и законни интереси. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно, намери, че разпореждането на САС е законосъобразно и следва да се остави в сила, поради което