Определение № 701 от 29.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 574/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. П. Е.-П. против определение № 294/22.04.2010 г. по ч.т.д. № 279/2010 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се оставя без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 56/13.01.2010 г. по ч.гр.д. № 25/2010 г. на Софийски АС, с което, след отмяна на първоинстанционното определение, е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу АТ И. ООД-С. при условията на парична гаранция 5 000 лв. Всъщност атакува се определението само в частта относно определената парична гаранция. Ответникът по частната жалба АТ И. 2000 ООД-С. е подал отговор, че обжалваното определение е правилно. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно ТР 1/2010 ОСГТК, определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, не отговарят на изискването по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство. Определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасяне на въззивния съд, като втора инстанция, по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.