Определение № 4471 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 449/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на С. Т. – Г. за отмяна на влязлото в сила решение №901005 от 23.08.2021г., постановено по в.гр.д. №481/2020г. по описа Окръжен съд - Благоевград, в частта му, с която е потвърдено Решение №5895 от 12.12.2019г., постановено по гр.д. № 495/2017г. по описа на Районен съд - Разлог в частта му, с която се: 1. обявява на основание чл. 76 от Закона за наследството за относително недействителен по отношение на Р. Т., Н. С., Р. Б. и Б. В. сключения договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №122, том VIII, рег. № 7165, дело №1419/11.11.2008г., с който Я. С. дарява на М. Г. 1/8 ид.ч. от Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 351, включен в УПИ [№] по плана на [населено място], общ. Р., обл. Б., поради разпореждане с отделни наследствени права от наследството на В. Я. С., починал на 26.07.1997г., преди извършване на делба на наследство; 2. допуска съдебна делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 351 по плана на [населено място], между Р. Т., Н. С., Р. Б., Б. В. и Я. С., като искът за делба се отхвърля по отношение на М. Г.. Молителката излага, че считано от 05.12.2003г. се намира в граждански брак с М. Г.. Договорът за дарение от 2008г., с който съпругът й М. Г. е придобил 1/8 ид.ч. от недвижимия имот, е бил обявен за нищожен като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, като е допуснато изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС от съсобственика Т. С.. Поради неплащане на цената това изкупуване е обезсилено по право и впоследствие бил уважен ревандикационен иск на М. Г. против Т. С. за 1/8 ид.ч. от имота. С оглед изложеното твърди, че идеалната част от делбения имот е съпружеска имуществена общност, а не лична собственост на съпруга ѝ, поради което счита, че има качеството на необходим другар в делбеното производство. Поради неконституирането ѝ като главна страна по делото, в хода на което е разгледан и преюдициалният иск по чл.76 от ЗН излага, че правата й са увредени от постановеното решение, което я обвързва, доколкото би имала качеството на необходим другар. По изложените съображения моли за неговата отмяна на осн. чл. 304 вр. с чл. 216, ал.2 от ГПК. Ответниците по молбата не са депозирали отговори на същата. Върховният касационен съд, като обсъди на основание чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна на осн. чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение по иска по чл. 76 ЗН се явява допустима при наведените твърдения, че идеалната част от имота е придобита по време на брака на възмездно основание и представлява съпружеска имуществена общност. По този начин е изпълнено законовото изискване на чл. 306, ал.1 ГПК, разяснено с т. 10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, молбата за отмяна по чл. 304 ГПК да съдържа твърдения за факти, които според молителя обуславят качеството му на необходим другар, който е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. Тъй като отхвърлянето на иска за делба спрямо съпруга на молителката - М. Г. е обусловено от уважаването на иска по чл.76 ЗН, то е допустима молбата за отмяна и по отношение на тази част от влязлото в сила решение. При горните съображения, и на осн. чл. 307, ал.2 ГПК молбата за отмяна следва да се внесе за разглеждане в открито заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение