Определение № 752 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 512/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на А. К. З. срещу определение №18659/02.10.2024 г. по адм. д. № 6943/2024 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по частната жалба-главния архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но неоснователна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. К. З. против „несъответствия, свързани с проект за РУП в кв.42 м. „Иван Вазов“, като е посочена заповед № РД-09-50-478/19.06.2014 г. на главния архитект на СО, с която този проект е одобрен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице разпоредбата на чл. 158, ал. 3 АПК във връзка с чл. 151, т. 3 АПК. Определението е правилно: Видно от доказателствата по делото с разпореждане № 14795/14.08.2024 г. съдът е оставил жалбата без движение и на оспорващата са дадени указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението да конкретизира жалбата си като посочи кой точно акт, действие или бездействие на административен орган обжалва, като в случай че оспорва заповед № РД-09-50-478/19.06.2014 г. на главния архитект на СО да обоснове правния си интерес, както и да представи платежен документ за платена по сметката на Административен съд – София град държавна такса в размер на 10 лева. В дадения от съда срок е представена молба, с която З. твърди, че изгражданият в съседство на собствения й имот строеж е извършен при намалени отстояния и при навлизане в нейния имот, както и в другите съседни му имоти, без да е уточнено в какво точно се състои незаконосъобразността на заповед № РД-09-50-478/19.06.2014 г. на главния архитект на СО. Не е представен и документ за заплатена по сметка на Административен съд – София град държавна такса. Това е основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото, в какъвто смисъл е и постановеното определение. Нормата на чл. 151, т. 3 от АПК изисква към жалбата, с която е сезиран административния съд да бъде приложен документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса, ако такава се дължи, какъвто е настоящия случай. С посоченото по-горе разпореждане Административен съд София-град изрично е указал на жалбоподателя да представи документ удостоверяващ внасянето на държавната такса и последиците от неизпълнението. Представянето едва пред настоящата инстанция на копие от платежния документ, не удовлетворява изискването на чл. 151, т. 3 АПК и не представлява отстраняване на констатираната от първоинстанционния съд нередовност на жалбата. Макар държавната такса да е внесена на 19.09.2024 г. /в указания от съда срок/ жалбоподателят не е изпълнил изискването на чл. 151, т. 3 от АПК и дадените в тази връзка пределно ясни указания на съда – в срока да представи платежния документ за извършеното плащане. Предвид изложеното са налице основанията на чл. 158, ал. 3 АПК във връзка с чл. 151, т. 3 АПК за прекратяване на производството по делото, поради което обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,