Решение № 6516 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. П., от гр. Елена, обл. Велико Търново, срещу Решение № 4100/ 15.12.2025 г., постановено по адм. д. № 822/ 2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от П. Н. П. срещу Община Елена иск за сумата от 5000.00 лв. (пет хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконни действия на длъжностни лица при Община Елена. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно се е позовал на заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза (СТЕ), което било некомпетентно, а заключението му съдържало редица неточности и грешки. Продължава, че съдът не е следвало да кредитира спорните показания на св. А., който бил служител на общината. Счита, че в съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, черпейки довод от твърдението, че до подаване на касационната жалба не били публикувани протоколите от откритите заседания, проведени на 14.07.2025 г., 13.10.2025 г. и 01.12.2025 г., което препятствало възможността му да отправи искане за отстраняване или добавяне на обстоятелства в тях. Настоява, че съдът не е взел предвид, че първопричината за понесените от ищеца вреди е Удостоверение № 4 от 12.03.2021 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от архитекта на Община Елена, тъй като било издадено, без да е изпълнено заданието за реконструкцията и при редица нарушения във връзка с проектирането и изпълнението на реконструкцията на [улица]. Иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска изцяло с присъждане на сторените разноски. В допълнение към касационната жалба, подадено чрез адв. С. Бакалов, САК, се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е обвързано с действията на съда по СТЕ, допускането на комплексна такава и отмяната на определението за допускане на последната. Сочи се, че решението е необосновано и че това е доказано чрез заключението на вещото лице. Според касатора съдът не е обсъдил събраните гласни доказателства в тяхната относимост към причинната връзка на твърдените вреди с незаконните действия на ответника. Прави възражение, че съдът не е обсъдил факта на извършения от Община Елена последващ ремонт за отстраняване последиците от некачествения такъв, което според касатора представлява признание на вина и на противоправно поведение на ответника. Продължава, че не било взето предвид и Предписание на ответника спрямо св. А., дадено в писмо № РД.02.15-491-1/ 27.10.2023 г. В заключение настоява, че е доказано противоправно поведение на ответника, произхождащо от възложен ремонт по обществена поръчка, който е извършен некачествено, както и от последващо издаване на незаконосъобразно Удостоверение № 4/ 12.03.2021 г. за въвеждане в експлоатация на обекта от Община Елена. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. Бакалов. Поддържа касационната жалба и претендира разноски със списък за разноските и доказателства за извършването им. Адв. Бакалов прави алтернативно искане, ако съдът прецени, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по касационната жалба - Община Елена, чрез процесуален представител, оспорва жалбата в писмен отговор като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност при евентуално претендирано от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по искова молба на П. Н. П. срещу Община Елена за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв. първоначално, увеличен впоследствие на 5000.00 лв., с твърдение, че вредите са настъпили в резултат на реализиране на ремонтни дейности на [улица] в гр. Елена, при които били премахнати съществуващите тротоарни плочки пред два съседни гаража – този на ищеца и намиращия се в съседство, собственост на Р. А., като поставянето на тротоарните плочки пред гаража на А. било с обратен наклон, не към улицата, а към гаражите, поради което навлизала вода от тротоара и наводнявала съседния гараж, а оттам се наводнявали общите части на жилищната сграда, включително коридорите към мазите и конкретно тази, която е лично притежание на ищеца. Тези действия породили редица притеснения за П. П., свързани с ежедневно проветряване и отстраняване на навлязла дъждовна вода в притежаваните обекти, както и безпокойство, свързано с нарушаване основната конструкция на жилищната сграда и наслоявания от мухъл по стените в мазата му и коридорите към мазите. Ищецът претендирал неправилно изграждане на настилката на съответната улица в нарушение на нормативно предвиденото задължение на реализиращата проекта институция. С исковата молба изложил твърдения, че с конкретните действия Община Елена е създала значителни тревоги и притеснения у него, причинявайки му душевни болки и страдания, безпокойство и затруднения в ежедневието. По делото е установено правото на собственост на ищеца върху втори жилищен етаж със застроена площ от 108 кв.м. от триетажна жилищна сграда, гараж със североизточно изложение, избено помещение, находящо се в средната южна част на сградата, 1/3 ид.част от таванско помещение, 1/3 ид. част от общите части на сградата, навес с оградни стени построен в югоизточната част на имота и 1/3 дворно място, цялото 250 кв.м. съставляващо УПИ XX-543 в кв.10 по плана на гр. Елена, който имот се намира в гр. Елена, [адрес]. Установено е по делото, че на този адрес, пред двата входа са извършени реконструкция и рехабилитация на тротоара, като са подменени тротоарните бордюри и тротоарната настилка. След приключване на ремонта от страна на ищеца са подадени две жалби до Община Елена (№ РД.03.15-491/ 08.09.23 г. и № РД.02.15-491-(2)/ 07.08.24 г.) с претенция, че тротоарните плочки пред съседния на неговия гараж, който е собственост на Р. А., са поставени с обратен наклон. На 29.08.2023 г. работна група от служители на Община Елена е извършила проверка на място, като при огледа било констатирано, че в долната част на стените на избеното помещение има следи от влага, но в момента на проверката подът, както и всички стени, включително и тази, прилежаща на гаража на Р. А., били сухи. Констатиран бил минимален наклон на тротоара към пътното платно, което било предпоставка при голямо количество повърхностни води, същите да навлизат през гаража навътре към общите части на избеното помещение. В писмо от Община Елена, адресирано до П. П., с № РД.02.15-491-1/ 27.10.2023 г., освен първоначално извършената проверка е вписана и втора такава, извършена на 17.10.2023 г., като от страна на работната група бил направен оглед и на канализационната шахта в жилищната сграда, която функционирала нормално и е направена констатация, че не се забелязва влага от други източници. Със същото писмо е направено предписание – собственикът на гаража Р. А. да изгради борд на линията на вратата, с което да възпрепятства проникването на повърхностни води към общи части, както и дренажна система около жилищната сграда, с цел повишаване на високите подпочвени води. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Е. Н. - майка на ищеца, св. Р. А. - собственик на съседния гараж и св. М. П. - брат на ищеца, които съдът пресъздал в решението и обсъдил, съобразявайки качеството на всеки един от свидетелите и обвързаността му с обстоятелствата по случая. За изясняване на спора по делото е назначена съдебно – техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. По отношение допуснатите в същото грешки и неточности вещото лице е направило изявление за корекция в съдебно заседание. Видно от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, в гр. Елена, на [адрес] е извършена реконструкция и рехабилитация на тротоара, като са подменени тротоарните плочки. След оглед на място, вещото лице установило, че са допуснати отклонения от техническите правила и изисквания по отношение на спазване изискването на проекта за осигуряване на нормативно определения напречен наклон в обсега на ширината на целия тротоар в размер на 2 % към оста на улицата. Изложило е вероятни причини за влага и мухъл, наличието на които които твърди ищецът, като е уточнило, че не е било допуснато и не е извършило оглед в гаража на съседа му. Заключението е изслушано в присъствие на процесуален представител на ищеца, който не го е оспорил и то е приобщено като такова към доказателствения материал по делото. След тази експертиза е поискана комплексна експертиза от ищеца, която е допусната от съда, но в съдебно заседание на 13.10.2025 г. процесуалният му представител, адв. Михалев, е заявил, че на 1.10.2025 г. е извършен корективен ремонт на процесния участък от лица, които не са се легитимирали, но предполагал, че са от Община Елена, с което проблемът бил отстранен („дали напълно или частично, но е отстранен“), поради което е счел, че няма какво да установи експертизата, тъй като „това нещо вече е оправено“, в резултат на което е отменено определението за комплексна, допълнителна, повторна експертиза. Съдът е приел като писмени доказателства представените с жалбата по опис; 1 брой CD-R, съдържащ документация по реализиране на обществена поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на ул. „Възрожденска“ и тротоари към съществуващи улици в гр. Елена; два броя класьори, съдържащи изисканите от ищеца документи във връзка с реализиране на обществена поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на ул. Възрожденска“ и тротоари към съществуващи улици в гр. Елена; Заповед № 1883805.07.2022 година на ректора на Технически университет - София и трудов договор № 1-1733/06.07.222 година, сключен между ищеца и Технически университет – София. При така събраните доказателства и установено от фактическа страна, с обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че не са доказани кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - липсва доказано незаконосъобразно действие/бездействие на орган или длъжностно лице на общината при или по повод административна дейност, както и причинна връзка между такова поведение и твърдените вреди. На първо място, съдът е приел, че липсват фактически незаконни действия от страна на ответника. Изложил е, че одобряването на технически проект, разрешаването на строителството, финансирането му, възлагането на СМР по реда на Закона за обществените поръчки съставляват не фактическа, а правна дейност. Преминаването през горните етапи от създаване на техническата инфраструктура, част от която са и тротоарите, съответно - от осигуряването на достъпна архитектурна среда, е свързано с издаването на административни актове, всеки един от които има различни правни последици, като нито един от тези етапи не представлява осъществяване на фактически действия, пряко произтичащи от закон. Добавил е, че задълженията по извършване на реконструкция и рехабилитация на улици и тротоари към съществуващи улици, е въпрос, не само на чисто административна, но и на стопанска дейност с планиране на съответни средства за изпълнението ѝ, при което Община Елена действа не като административен орган, а предимно като стопански субект. На следващо място, съдът е счел за недоказано претърпяването на вреди, пряко произтичащи от фактически действия на администрацията. Обсъдил е заключението на вещото лице по СТЕ във връзка с дадените от св. Н. и св. П. показания, съответно заявеното от св. А. при разпита му, който отрича проникване на вода в гаража му откъм тротоара, като е стигнал до извода, че наличието на мухъл и влага естествено води до притеснения, безпокойство и стрес за ищеца, но не е доказано, че тези повреди на имуществото са резултат от неправомерни действия на служители на ответника Така е обосновал извод, че не е налице и причинна връзка между незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служители на общинската администрация и претендираните в исковата молба неимуществени вреди, с оглед на което е отхвърлил изцяло иска. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира безвиновната отговорност на държавата и общините по реда на специалния закон, ЗОДОВ, трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е установяване на всички елементи, обосноваващи отговорността по ЗОДОВ, в условията на пълно и главно доказване. Неоснователни са оплакванията за допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство, съответно за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на извода на първата инстанция, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На първо място, твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила, извлечено от твърдението за непубликуване в срока по чл. 142а от АПК на цитираните в касационната жалба протоколи с довод, че е попречило да бъде поискана поправка на същите, е неоснователно. Съгласно чл. 142а от АПК протоколът от открито съдебно заседание се публикува на Интернет страницата на съда в 14-дневен срок от заседанието, като технически самото публикуване не се извършва от съдия - докладчика. Същевременно с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, за разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът се съставя под диктовката на председателя, като съгласно чл. 150, ал. 2 от ГПК той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието. С текста на чл. 151, ал. 1 от ГПК е разписано, че в едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне. В този смисъл публикуването на протоколите, предвидено в чл. 142а АПК с цел прозрачност на административния процес и възможността за поправка на протокола не са обвързани, поради което твърдяното от касатора нарушение не е налице. На следващо място, неправилно първоинстанционният съд е приел че издаването на различни по вид административни актове, като правни действия, не подлежи на обезвреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а на обезщетяване подлежат само незаконосъобразни действия, които да са с фактически характер. По силата на чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава Единадесета от АПК. В разпоредбата на 204 от АПК е посочено кога може да се предяви иск по този ред - след отмяна на издаден административен акт, а ако се твърдят вреди от незаконосъобразни действия и бездействия след установяването им от съда, пред който искът е предявен. Настоящата съдебна инстанция счита, че е без значение дали се касае за незаконосъобразни фактически или правни действия. След като може да се предяви иск по реда на чл. 203 и сл. от АПК за отменен издаден акт или от обявено за незаконосъобразно фактическо действие, то по аргумент на по-малкото се следва, че обезвреда може да се търси и от незаконосъобразно правно действие. Законодателят в нормата на чл. 204, ал. 4 от ЗОДОВ не посочва като ограничение какво следва да е незаконосъобразното действие - фактическо или правно, нито препраща към нормата на чл. 256 от АПК, респ. чл. 257 от АПК. В случая обаче няма твърдения, нито доказателства за отменени като незаконосъобразни актове на общината, свързани с изпълнението на обществената поръчка, няма и позоваване на такива от страна на ищеца, поради което горният извод на съда не опорочава решението му до необходимост от отмяна. В касационната жалба са наведени допълнителни доводи за вреди от издаденото от архитекта на Община Елена Удостоверение № 4/ 12.03.2021 г. за въвеждане в експлоатация на строежа по рехабилитация и реконструкция на улиците и тротоарите. Такова твърдение в исковата молба и в първоинстанционното производство няма и е недопустимо то да бъде въвеждано едва пред касационната инстанция, още по – малко да се претендира неправилност на първоинстанционното решение по този начин. Същевременно, въз основа на събраните доказателства, се установява, че реализацията на проекта е изпълнена от „Пътни строежи – Велико Търново“ АД, в което дружество участие Община Елена няма, при което претендираното обезщетяване е по реда на Закона за задълженията и договорите, а не този по ЗОДОВ. Дори ремонтът да не е бил извършен съответно на изискванията, то Общината не следва да отговаря по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ единствено поради качеството си на възложител на същия. ЗОДОВ ангажира отговорност за вреди от незаконосъобразна административна дейност - актове, действия или бездействия на органи/длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение на административни функции. Договорът за изпълнение на строителството с изпълнител „Пътни строежи – Велико Търново" АД подкрепя извода, че строително-монтажните работи са изпълнявани от външен изпълнител, а не от длъжностни лица на общината. Доказателство в тази насока е представено именно от ищеца още с исковата молба – обявление за изпълнение на обществената поръчка с посочен в него изпълнител. Доказателство за това се съдържа и в заключението на вещото лице. Следователно, при твърдяно противоправно увреждане, причинено при изпълнение на строителството, защитата срещу причинителя/възложителя по гражданскоправните правила на непозволеното увреждане не е идентична и не се покрива с предпоставките на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която е функционално обусловена от административната дейност на държавни/общински органи и длъжностни лица. Този извод не се променя от обстоятелството, че на 1.10.2025 г. е извършен корективен ремонт с твърдение, че евентуално той е извършен от служители на общината. От една страна, чии служители са извършили корективния ремонт, не е изследвано и не е доказано. От друга страна, дори те да са били служители на общинско предприятие, това не променя факта, че изпълнителят на ремонта, от който се претендират вреди, е външен за общината. В този смисъл, дори да са били налице вреди, като е приел съдът, че не е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е постановил правилен акт. За пълнота следва да се отбележи, че твърдените вреди - болки и страдания и тяхната пряка и непосредствена връзка с претендирания източник не е доказана. Абстрактното твърдение за притеснение, не е достатъчно, за да обоснове връзката на това емоционално състояние, за което липсва указан дори период на търпене, с конкретните увреждания на имуществото на ищеца, което да е резултат от незаконни действия на общината. Следва да се отбележи, че първата жалба за проблеми в съответния участък на улицата е подадена две години след въвеждане на обекта в експлоатация. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за бездействие на ответника, изведено от соченото бездействие по отправеното от него предписание към св. А. и останалите собственици на сградата. Предписанието е отправено към трети лица, налагащи им да действат не като служители на общината, а като собственици на имоти, поради което възражението на тази основа за необоснован извод на съда за липса на пряка причинна връзка между вредите и действия/бездействия на общината е несъстоятелно. При така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че искът не е недоказан и го е отхвърлил изцяло, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответника по касация, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, упражнената защита чрез писмен отговор, фактическата и правна сложност на делото на Община Елена следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 51.13 евро/100 лв., платимо от касатора. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,