Определение № 424 от 06.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3462/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2, вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу Разпореждане от 06.03.2014 г., постановено по гр. д. № 5395/2013г. на Софийския градски съд, с което е върната касационна жалба вх. № 25918/04.03.2014г. против Решение от 22.01.2014 г. на СГС. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че препис от въззивното решение е връчен, по реда на чл.50 ал.3 ГПК, на 31.01.2014 г. чрез служител на търговското дружество /помощник – управителя М.А./, а касационната жалба е депозирана в съда на 04.03.2014г. Последният ден на срока за обжалване - 28.02.2014 г. е присъствен ден /петък/, поради което е разпоредено връщане на касационната жалба като просрочена. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 60 ал. 3 ГПК срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Ако този ден е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден /чл.60 ал.6 ГПК/. С оглед на това, правилно въззивният съд е приел, че в случая преклузивният срок по чл. 283 ГПК е изтекъл на 28.02.2014г., който е последният присъствен ден на месеца, следващ този на получаването на съобщението от жалбоподателя, че решението е изготвено и може да се обжалва. Касационната жалба е постъпила в съда на 04.03.2014 г. /няма данни да е била подадена по пощата, или в друг съд преди тази дата/, поради което законосъобразно въззивният съд е приел, че същата се явява просрочена и е разпоредил връщането й на страната. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение