Определение № 1931 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12018/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Н. С., подадено чрез адв. П. Чалъмов, за отмяна на влязло в сила Решение № 22232 от 04.11.2024 г., по КНАХД № 6679/2024 г. на Административен съд София- град (АССГ) С посочения съдебен акт е оставено в сила Решение № 1918/23.04.2024 г. по АНД № 600/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-4332-029875/08.12.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“– Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР). Искателят излага съображения, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, поради което моли да се отмени влязлото в сила Решение № 22232 от 04.11.2024 г., по КНАХД № 6679/2024 г. на АССГ и делото да се върне за разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира искането за отмяна за недопустимо за разглеждане по същество по следните съображения: Производството пред СРС е образувано по жалба на М. Н. С. против НП № 23-4332-029875/08.12.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на С. за нарушение чл. 174 ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания, по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца и по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 30 контролни точки. С Решение № 1918/23.04.2024 г. по АНД № 600/2024 г. СРС е потвърдил оспореното от С. наказателно постановление. С Решение № 22232 от 04.11.2024 г., постановено по КНАХД № 6679/2024 г. АССГ е потвърдил Решение № 1918/23.04.2024 г. по АНД № 600/2024 г. по описа на СРС. Съгласно специалната норма на чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване по реда на чл. 70 - чл. 73 ЗАНН. Видно от изложеното ЗАНН предвижда нарочно производство по възобновяване на влезли в сила наказателни постановления и на решения на съда, поради което спрямо тях общата уредба за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е неприложима. АПК се прилага в административнонаказателните производства само в случаите, в които ЗАНН изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично, уредени процесуални средства за защита. С оглед така цитираната правна регламентация и предвид формулираните искания, в случая би било приложимо производството по чл. 70 и сл. ЗАНН, а не производството по чл. 237 и сл. АПК. От друга страна, нормата на чл. 73, ал. 1 ЗАНН указва, че искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1. Предвид горното и доколкото в чл. 70 и сл. ЗАНН е предвиден специален процесуален ред за възобновяване на административнонаказателните производства, по който ред, компетентен да разгледа искането е съответния административен съд, то настоящото искане с правно основание чл. 239, т. 5 АПК се явява процесуално недопустимо за разглеждане. С оглед изложеното искането за отмяна следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Така мотивиран и на основание чл. 249 във връзка с чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,