Определение № 4656 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 910/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпили са две молби за изменение на постановеното решение № 377 от 16.06.2026 г. по настоящото гр.д.№ 910/2025 г. на ВКС, І гр.о. в частта за разноските. С молба № 15418 от 15.07.2026 г., Община Любимец, чрез адв. Т. Г.-К., иска съдът изрично да посочи, че оставя в сила въззивното решение, с което са й присъдени разноски или да й бъдат присъдени разноски в размер на 1500 евро /равняващи се на 2933,74 лв./ С молба № 15781/21.07.2026 г., адвокат С. М., като пълномощник на Г. С. П., иска изменение на решението в частта за разноските, като му се присъди по-голям хонорар за оказаната от него правна помощ пред три инстанции по основния иск и иска за лихва върху главницата, като счита, че присъдената му сума в размер на 2200 евро за всички инстанции е занижена и не отговаря на извършената от него работа в производството пред три инстанции. Община Любимец оспорва тази молба, като посочва, че присъдения хонорар, който е в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА, също трябва да съответства на съотношението между уважена и отхвърлена част от претендираната сума по исковете, а те са уважени за около 1/10 част. Съдът, като прецени искането, данните по делото, намира следното: И двете молби са подадени в последния ден от едномесечния срок по чл. 248 ГПК и са допустими. С постановеното решение по настоящото дело е отменено въззивно решение № 199 от 06.11.2024 г., по гр.д.№ 324/2024 на Пловдивски апелативен съд само в частта, с която е потвърдено Решение №186 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№527 / 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. С. П. ЕГН-[ЕГН], действаща като непълнолетна, лично и със съгласието на своята майка Х. Д. Г. срещу Община Любимец, искове с правно основание чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер 20 000 лв ., равняващи се на 10225,84 евро, в частта за законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2020 г., и в частта за разноските, които ищцата Г. С. П. е осъдена да плати на Община Любимец за размер над 1500 евро. /равняваща се на 2933,74 лв./ и вместо това Община Любимец е осъдена да плати на Г. С. П., [дата на раждане] обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на вуйчо й Г. Д. Г., починал в резултат на ПТП на 29.07.2018 г. в размер 10225,84 евро, / равняващи се на 20 000 лв/, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 01.08.2020 г. до изплащане на сумата. Решение № 199 от 06.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 324/2024 на Пловдивски апелативен съд е потвърдено в останалата част, с която е потвърдено Решение №186 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№527 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, с която част исковете са отхвърлени до пълния предявен размер. С постановеното от ВКС решение, Община Любимец е осъдена да плати държавна такса и разноски на съда съобразно уважената част от иска в размер на 297 евро и на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. П. М., за указана безплатна правна помощ на ищцата Г. С. П., [дата на раждане], с ЕГН-[ЕГН], непълнолетна, действала лично и със съгласието на своята майка Х. Д. Г. - сумата 2200 евро за всички инстанции. По молбата на Община Любимец: С въззивното решение са отхвърлени изцяло предявените от ищцата Г. С. П. искове с правно основание чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лв. и за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението за периода от 01.08.2020 г. до предявяване на исковата молба в размер на 47160 лв. и тя е осъдена да плати на Общината разноски в общ размер 10250 лв. С постановеното решение от ВКС е отменено въззивното решение, в частта, с която ищцата е осъдена да плати на Община Любимец разноски за размер над 1500 евро. /равняваща се на 2933,74 лв./ В мотивите на решението, съдът е изложил мотиви за това. Настоящият състав не е постановен диспозитив за потвърждаване на решението до размер на присъдените разноски в размер на 1500 евро, което е счел за ненеобходимо, тъй като не е отменено въззивното решение в частта, с която са присъдени разноски на община до размер 1500 евро, /равняваща се на 2933,74 лв./ Макар да не е необходимо да се постановява изричен диспозитив относно потвърждаване на решението в тази част, за яснота между страните, съдът ще уважи искането на Общината и ще постанови с настоящото определение потвърждаване на въззивното решение, с което на общината са присъдени разноски до размер 1500 евро. При определяне на хонорара, който да се присъди на адвокат С. П. М., предоставил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.2 ЗА по договор, касационната инстанция е съобразила цената на предявения иск за обезщетение за непозволено увреждане и за мораторна лихва. Общо цената на двата иска е около 200 000 лв., но, иска е уважен за 20 000 лв. и за мораторната лихва за период от три години преди предявяване на иска. При определяне на хонорара по чл. 38, ал.2 ЗА също се съобразява пропорционално уважената и отхвърлена част от иска и насрещната страна се осъжда да плати разноски на адвоката, указал безплатна правна помощ само и до колкото доверителя му има право на разноски, като приложимо общото правило на чл.78 ГПК. В случая иска е уважен за 20 000 лв. от претенция за 150 000 лв. /т.е. за 13 %/. Съобразено е, че делото е с висока фактическа сложност, че са извършени множество процесуални действия в първата инстанция, че делото е и с правна сложност предвид и заявеното възражение за съпричиняване, изготвянето на въззивна и касационна жалба с изложение, по които е допуснато касационно обжалване. Същевременно обаче иска е отхвърлен за 87% от цената му, по претенцията за мораторна лихва не са събирани доказателства и тя не съставлява фактическа и правна сложност. Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, а пред касационната – не се събират такива. Затова, съобразно изложените критерии и при преценяване съразмерно на частта, за която е уважен иска спрямо частта за която е отхвърлен, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, на адвокат М. е определено възнаграждение 2200 евро за указаната от него безплатна правна помощ на ищцата пред три инстанции, от които 1000 евро за първа инстанция и по 500 евро за въззивна инстанция, и 700 евро за касационна инстанция. Затова молбата за увеличение на присъдения адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.2 ЗА е неоснователна и ще се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение