Определение № 393 от 08.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3897/2017 г.

С молба вх. №15559/01.08.2017 г. на Е. Й. Й., [населено място], подадена от особения му представител адвокат А. В., се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влязлото в сила определение №13 от 11.01.2017 г. по гр.д. №5288/2016 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е потвърдено разпореждане от 02.11.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 5080/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната жалба вх. № 13493/29.09.2016 г., подадена от Е. Й. Й. срещу разпореждането за връщане на жалбата от 12.09.2016 г. на съдията-докладчик от Софийски апелативен съд. Ответникът О. К. – [населено място] не е заявил становище. С ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №:7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.6 се прие, че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Тя не е жалба срещу невлязло в сила решение или съответно на преграждащо определение за връщане на жалба. Този въпрос в случая е решен с влязло в сила определение по реда на инстанционния контрол и не може да се пререшава по реда на извънинстанционния контрол. Ето защо молбата за отмяна трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като се иска отмяна на влязло в сила преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение, с което е потвърдено разпореждане за връщане на частна жалба вх. № 13493/29.09.2016 год., подадена от Е. Й. Й., срещу разпореждането за връщане на жалбата за прекратяване на производството. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.