Определение № 12131 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от председателя на Комисията за защита на потребителите против Определение № 17048/17.09.2024 год., постановено по административно дело № 9075/2024 год. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 2592/04.09.2024 год. на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с която на „Йетел България“ ЕАД е забранено да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 63, пр. 4, вр. с чл. 68и, т. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Заявено е твърдение, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради незачитане на материалния закон, както и поради необоснованост. В подкрепа на това твърдение е заявено, че за да допусне предварително изпълнение на акта, административният орган се е позовал на необходимостта да се защити важен обществен интерес, тъй като търговската практика засяга широк кръг потребители, за чийто интереси може да последва трудно поправима вреда и потребителите трудно биха отстранили вредите от нея. Заявява се, че предварителното изпълнение е допуснато с цел защита на особен важен обществен интерес, който се засяга от прилаганата нелоялна търговска практика. Развити са и доводи, съгласно които, правният характер на наложената със заповедта мярка предполага защитата на интереса на потребителите, който е обществено значим. Твърди се, че по презумпция, използването на нелоялна търговска практика създава потенциална опасност от накърняване на правата на потребителите и дори вероятността те да вземат търговско решение, което не биха взели при липсата на търговската практика, което съставлява достатъчно основание да се разпореди предварителното изпълнение на принудителната мярка. В допълнение е посочено, че забраната е мотивирана с преустановяване извършвано правонарушение (начисляване на повече от една неустойка за едно и също неизпълнение и начисляване на неустойка в по-висок размер от уговорения в договора максимален размер на неустойка), преценката на органа, че се налага предварително изпълнение на издадения от него конститутивен акт се обуславя от високата значимост на обществените отношения, в защита на които е издадена заповедта. Развити са и обстоятелствени доводи, че целта на допуснатото по преценка на административния орган предварително изпълнение е необходимостта от защита на обществен интерес, който е противопоставим на този, засегнат от заповедта, а именно – посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК хипотези. По мнение на оспорващия, съдът неправилно е кредитирал недоказаните и неверни твърдения в жалбата, че допускането на предварително изпълнение на заповедта ще доведе до финансови вреди и други тежки последици и всичко това, само поради обстоятелството, че търговецът няма да може да начислява неустойки за отстъпки във фактурите на потребителите. Твърди се, че търговецът по никакъв начин няма да претърпи вреди. В заключение е развита тезата, че в хода на административното производство е прието, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта е в полза на потребителите, следователно е в обществен интерес, поради което са налице предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК и законосъобразно е допуснато предварително изпълнение на Заповед № 2592/04.09.2024 год. на председателя на КЗП. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното Определение № 17048/17.09.2024 год. по адм. дело № 9075/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. Ответникът – „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, чрез представител по пълномощие – адв. С. Ганчева от Софийска адвокатска колегия представя писмен отговор по частната жалба, в който заявява твърдение, че оспореното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, доколкото е обосновано и е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Споделят се доводите на първоинстанционният съд, че административният орган само е посочил част от предпоставките за приложение на чл. 60, ал. 1 от АПК, без да изложи конкретни обстоятелства и доводи и без да ангажира конкретни доказателства за наличието на твърдяните предпоставки. Твърди се, че от страна на административния орган не са установени особено важни държавни или обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или затруднено изпълнението на заповедта или че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Заявено е, че в случая се касае за бланкетни по характер мотиви, които не съответстват на изискването за ясно и конкретно изложение на фактическите и правни основания за допускане на предварително изпълнение на административния акт, по смисъла на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В подкрепа на заявените твърдения за неоснователност на частната жалба е направено и позоваване на практиката на Върховния административен съд, обективирана в конкретно цитирани съдебни актове на ВАС. В заключение е споделен извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице противопоставим интерес, който е от степен на охраняваните с нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за оставяне без уважение частната жалба на председателя на КЗП против Определение № 17048/17.09.2024 год., по адм. дело № 9075/2024 год. на Административен съд – София-град. Заявено е и искане за присъждане на разноски. Като взе предвид заявените от страните становища, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 2592/04.09.2024 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Със заповедта, на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з, предложение 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), административният орган е забранил на „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 63, пр. 4 (злоупотреба с влияние), във вр. с чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, а именно – за предсрочното прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, дружеството да изисква от потребителя заплащане на повече от една неустойка или да изисква заплащане на неустойка в по-висок размер от уговорения максимален праг на неустойката, който е – трикратния размер на месечните абонатни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В административният акт е допуснато предварителното изпълнение на заповедта по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, с цел да се защитят важни държавни и обществени интереси. По повод така депозираната жалба, с Определение № 17048/17.09.2024 год., постановено по административно дело № 9075/2024 год., състав на Административен съд – София-град е отменил разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 2592/04.09.2024 год. на председателя на КЗП. При постановяването на този правен резултат, първоинстанционният съд е обосновал мотиви, според които в случая не са налице предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт. По мнение на съда, от изложените в заповедта мотиви не става ясно, защо административния орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено, респ. от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди. Прието е също, че няма данни, че съществува опасност, жалбоподателят да осуети изпълнението на акта. По отношение на обективираните в заповедта мотиви, съгласно които, в случай, че търговската практика не бъде своевременно преустановена, броят на финансово увредените потребители ще продължи да се разраства, съдът е приел, че така посоченото представлява основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ, но не предпоставя предварителното й изпълнение. Развити са и доводи, че заявените от органа трудно поправими финансови и икономически вреди за потребителите имат отношение към основанията за постановяване на ПАМ, но не и към разпореждането за допускане на предварителното й изпълнение. Според съда, в случая е налице и противопоставим интерес на жалбоподателя, който е от степен на охранените с нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно от предварителното изпълнение на процесната ПАМ, за него биха настъпили вреди, предвид необходимостта от незабавна промяна на софтуера, разходи за дадени отстъпки за устройства и абонаментни такси. В заключение, съдът е посочил, че по никакъв начин не е обоснована необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка, която не е влязла в законна сила. Определението е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК е указана възможността в административния акт да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган (какъвто е настоящия случай), сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В този смисъл и в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да обоснове наличието на една или няколко от лимитативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт. Видно от приложената по делото Заповед № 2592/04.09.2024 год., административният орган – председател на КЗП е постановил разпореждане, в чийто диспозитив е допуснал предварително изпълнение на заповедта по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК с цел да се защитят важни държавни и обществени интереси. Анализът на така цитирания диспозитив на заповедта обоснова извод, че независимо от посочването на чл. 60, ал. 1 от АПК, административният орган се е позовал на основание, което не кореспондира с нормативно регламентираните такива. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК е указано, че предпоставка за допускане на предварително изпълнение е наличието на необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси. В тази връзка следва да се отчете наличието на съществена разлика между предпоставката, регламентирана в правната норма и тази, определена от административния орган. Налага се извода, че административният орган не е съобразил, че законодателят е поставил изискването, държавният или общественият интерес да е не само важен, но да е особено важен, което следва да се тълкува в смисъл на твърде много значим. В този смисъл, основателни се явяват доводите на ответника по частната жалба – „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, съгласно които административният орган се е позовал на несъществуващо правно основание, доколкото е постановил разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт, позовавайки се на важни държавни или обществени интереси, а не съгласно нормативно изискуемите се – особено важни държавни или обществени интереси. В мотивите на оспореното разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на заповедта, административният орган е посочил, че търговската практика уврежда сериозно икономическите интереси на потребителите, а също и че потребителските интереси са особено важни обществени интереси, според разпоредбите на действащото българско и европейско законодателство. В случая, дори и да се приеме, че в мотивите на оспореното разпореждане, административният орган е опитал да обоснове наличието на особено важни обществени интереси, позовавайки се на засягането на икономическите интереси на потребителите, то следва да се има предвид, че властническото волеизявление на административния орган се съдържа в постановения от него диспозитив, в който, по процесното разпореждане е посочено основание, което не съответства на нормативно изискуемото се. На следващо място, видно от оспореното разпореждане, за да обоснове наличието на нормативно изискуемите предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, административният орган е посочил, че: „…отчитайки трудно поправимите вреди, които разглежданата нелоялна търговска практика нанася на широк кръг български потребители и предвид възможността да продължи да им нанася такива вреди, то несъмнено са налице нормативно предвидените предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК с цел осигуряване защитата на особено важни обществени и държавни интереси“. Анализът на така описаната формулировка от мотивите на административния орган показва, че за обосноваване на една от изискуемите предпоставки – особено важни обществени и държавни интереси, административният орган се позовава на друга изискуема предпоставка – наличието на възможност за настъпване на трудно поправими вреди. Така възприетата от органа правна конструкция е недопустима, доколкото наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на една или няколко хипотези от приложимата правна норма следва да се извлече от конкретните фактически обстоятелства, а не позовавайки се на друга предпоставка от същата правна разпоредба. По същество, обосновани се явяват мотивите на първоинстанционния административен съд, съгласно които, изложените в заповедта доводи са относими към преценката за прилагане на ПАМ, но не и към разпореждането за допускане на предварително изпълнение. Споделим е и извода на съда, че по никакъв начин не е обоснована необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка. В мотивите на оспореното разпореждане изцяло липсват доводи, какво налага постановената със заповедта ПАМ да бъде приложена незабавно, а не след евентуалното й влизане в сила. Обективираните в оспореното разпореждане мотиви не съответстват на изискването за ясно и конкретно изложение на фактическите и правни основания, които да обосноват необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК С оглед изложеното, доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение, са неоснователни. Определението е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. В отговора по частната жалба, процесуалният представител на ответника е формулирал искане за присъждане на разноски. Независимо от изхода на спора, такива не се дължат, доколкото от страната не е заявен конкретен размер на претендираните разноски, нито са ангажирани доказателства за реално им извършване. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,