Определение № 10657 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10490/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Алба Груп" ООД със седалище в гр.Пазарджик, подадена чрез пълномощника адвокат М. Шотева. Жалбата е срещу определение №4214 от 20.09.2026г., постановено по адм.дело №768/2026г. на Административен съд - Пазарджик. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му и връщане делото на Административен съд - Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кметът на община Пазарджик, с представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение №4214 от 20.09.2026г., постановено по адм.дело №768/2026г. на Административен - Пазарджик, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на "Алба Груп" ООД срещу мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик да се произнесе по заявление/жалба с вх. №18-00-1221/05.05.2026г. За да постанови този резултат административният съд се е основал на чл.159, т.1 от АПК. Приел е, че подаденото от "Алба Груп" ООД заявление/жалба с вх. №18-00-1221/05.05.2026г. не е подписано от управителя на дружеството или от упълномощен негов представител. Затова не е започнал да тече срокът по чл.57 АПК за произнасяне от кмета на община Пазарджик, поради това непроизнасянето на кмета на община Пазарджик не е породило мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано. За да направи извод, че подаденото заявление/жалба с вх. №18-00-1221/05.05.2026г. не е подписано от представляващ "Алба Груп" ООД, административният съд се е основал на представеното с административната преписка от кмета на община Пазарджик копие на заявление/жалба с вх. №18-00-1221/05.05.2026г. Същото е само с една страница (л.5 – гръб и л.6 от делото), като същото е видно и от съпроводителното писмо. С частната жалба обаче се представя цялото заявление/жалба с вх. №18-00-1221/05.05.2026г., от което е видно, че то (заявлението/жалба) е с две страница, като на втората страница заявлението/жалба е подписано от представляващия "Алба Груп" ООД – управителя Е. П.-Ж.. Кметът на община Пазарджик не е изпълнил задължението си по чл.152, ал.2 АПК (в съдържанието на тази разпоредба към него момент) да изпрати на съда в цялост заверено копие от цялата преписка по издаването на акта. Това е довело до необоснован правен извод на първоинстанционния съд, че заявлението/жалба не е подписано от представляващ "Алба Груп" ООД. Този извод се опровергава от представеното с частната жалба в цялост заявление/жалба с вх. №18-00-1221/05.05.2026г. Затова след като се установява, че заявлението/жалба е подписано от неговия подател, то с подаването му е започнал да тече 14-дневния срок по чл.57 АПК за произнасяне от кмета на община Пазарджик, който е изтекъл на 19.05.2026г. (вторник – присъствен ден). Непроизнасянето в този срок е формирал мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК. А подадената на 23.06.2026 г. от "Алба Груп" ООД жалба до Административен - Пазарджик е в законовия двумесечен срок по чл.149, ал.2 АПК и подлежи на разглеждане. Съобразно изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане и решаването му по същество. Относно претендираните от частния жалбоподател разноски. Според чл.143, ал.3 от АПК оспорващият има право на разноски когато съдът отмени обжалвания административен акт. В случая обжалвания административен акт не е отменен, поради което частният жалбоподател няма право на разноски. Такива разноски в зависимост от изхода на спора следва да се присъдят от първоинстанционният съд при произнасянето си по съществото на спора - на основание приложимата по аналогия разпоредбата на чл.226, ал. 3 от АПК. Затова и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, във вр. с чл.236 и чл.235, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение