Определение № 2582 от 15.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 398/2026 г.

Производството е образувано по съвместна молба на адв.А. Д. и адв.С. Ч., като процесуални представители на касатора - ищеца И. Р. И.. В молбата е обективирано искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 171/06.07.2026г. чрез присъждане на допълнителни адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА за първата и за въззивната инстанции в размери от по 1350 евро, евентуално от по 1000 евро, както и за „намаляване“ на присъдените с първоинстанционното решение в тежест на касатора разноски по съразмерност от 1328.67лв. на 996.50лв. С писмен отговор насрещната страна – ответникът Застрахователна компания „Лев инс“ АД, [населено място], чрез адв.Н. М. и адв.И. М., изразява становище за неоснователност на молбата и моли да бъде отхвърлена. Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното: С решение № 171/06.07.2026г., след частична отмяна на решение № 118/28.10.2025г. по възз.т.д.№ 138/2025г. на Апелативен съд - В.Търново, се осъжда Застрахователна компания „Лев инс“ АД, [населено място], да заплати на И. Р. И. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021г., в останалата обжалвана и допусната до касационно обжалване част решение № 118/28.10.2025г. по възз.т.д.№ 138/2025г. на Апелативен съд - В.Търново е оставено в сила и в полза на адв.А. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за касационната инстанция в размер на 1000 евро. Доколкото с решението по чл.290 ГПК е променен крайният изход на спора, но в него липсва произнасяне относно присъдените с първоинстанционното решение разноски в тежест на касатора и адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА, както и относно адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА за въззивната инстанция, молбата не е за изменение, а - за допълване на решението по чл.290 ГПК в частта за разноските. Молбата за допълване на решението е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Предвид промяната на крайния изход на спора с решението по чл.290 ГПК, съответно – съотношението уважен/отхвърлен иск, ответникът има право, съобразно отхвърлената част на иска, на 49% от направените общо разноски за експертизи и адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Ето защо решението по чл.290 ГПК следва да се допълни в частта за разноските чрез отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени разноски в тежест на ищеца, само в рамките на претендираното в сега разглежданата молба, а именно за размера над 996.50лв./ 509.50 евро. Съобразно крайния изход на спора, за въззивната инстанция също е дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца – адв.С. Ч.. Неговият размер се определя на 100 евро, съобразно сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото пред тази инстанция и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, които са единствено за изготвяне и подаване на въззивната жалба, без явяване в ОСЗ. Ето защо решението по чл.290 ГПК следва да се допълни в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за въззивната инстанция в полза на адв.С. Ч. в размер на 100 евро. В останалата част молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Тъй като присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА не е по съразмерност, липсва основание за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, съобразно променения краен резултат. Доколкото, както се посочи на ищеца е предоставена безплатна правна помощ във въззивното производство единствено от адв.С. Ч., а чрез адв.А. Д. не са извършвани процесуални действия, на нея не се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за въззивната инстанция. Мотивиран от това, и на осн. чл.248 ГПК, съставът на I ТО: