Определение № 110 от 01.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 343/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от ЕТ“Веселин Тодоров“ частна жалба срещу определение №355/26.10.2018г. по т.д.№2307/18г. на ВКС,ТК,второ отделение,с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на определение №61/26.01.2018г. по ч.т.д.№107/18г. по описа на ВКС,ТК,второ отделение и е прекратено производството по касационното дело.В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението на ВКС,основани на твърдения за приложимост на разпоредбите на чл.303-чл.309 ГПК и по отношение на определенията от вида на това,чиято отмяна е била поискана по посочения ред.Изложени са съображения,че е налице противоречие между определение №61/26.01.2018г. по ч.т.д.№107/18г. по описа на ВКС,ТК, второ отделение и определение №491/14.11.2016г. по ч.т.д.№1974/16г. на ВКС,ТК,първо отделение и,че друг път на защита страната няма, противно на възприетото от състава,че той може да търси отново с иск същото спорно право. Ответникът по частната жалба ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ я е оспорил с доводи за нейната неоснователност и е поискал същата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение,като взе предвид доводите на частния жалбоподател и съобрази данните по делото намира следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу акт от категорията на обжалваемите такива,съгласно чл.274 ал.1 т.1 вр. чл.274 ал.2 изр.2 ГПК,поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на молбата за отмяна, подадена от частния жалбоподател е определение №61/26.01.2018г. по ч.т.д.№107/18г. по описа на ВКС,ТК,второ отделение, постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване определение №2436/25.07.17г. по ч.гр.д.№2196/17г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 6711/22.12.16г. по т.д.№705/09г. в частта му,с която е било частично прекратено производството по делото – по предявен от едноличния търговец иск по чл.86 ЗЗД. За да постанови тук обжалваното определение, съставът на ВКС,ТК, второ отделение е приел молбата за отмяна за недопустима.Аргументирал се е с това,че извънинстанционното производство по отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК е относимо единствено към влезлите в сила решения и приравнените на тях по правни последици определения и то само въз основа на изчерпателно и лимитативно посочени от законодателя отменителни основания. Посочил е,че определенията за прекратяване на производството, с изключение на тези по чл.233 ГПК, не се ползват със сила на пресъдено нещо и с влизането им в сила не погасяват правото на ищеца с предявяването на нов иск да заяви същото спорно право и да получи търсената защита. В подкрепа на този си извод съставът е препратил към задължителните постановки на т.6 от ТР №7/31.07.17г. по тълк.д.№7/14г. на ОСГТК на ВКС. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно,а обоснованите в него изводи се споделят и от настоящия състав на ВКС,ТК,първо отделение. Допълнителен аргумент за неприложимост на производството по отмяна в случая се извежда и от характера на определение №61/26.01.18г. на ВКС,ТК, второ отделение по ч.т.д.№107/18г. /което е предмет на молбата за отмяна/, като постановено във фазата на проверка за наличието на основания за допускане на касационното обжалване на определение на въззивната инстанция, без навлизане изобщо в съществото на правния спор. Изложените в частната жалба съображения са по същността на искането за отмяна и не могат да обосноват друго разрешение в настоящото производство. Атакуваното пред настоящия състав определение на ВКС,ТК,второ отделение като правилно, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение