Определение № 8264 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7016/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано по частна жалба от Д. Г. Д. от гр. Харманли, против Определение № 2723 от 25.06.2026 г., постановено по адм. д.№ 771/26 г. от Административния съд - Хасково. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му. Сочените пороци на определението са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Частният жалбоподател иска отмяна на определението и спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за производството по частната жалба. Ответникът - полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Районно управление Елхово не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд преценява частната жалба като допустима, като подадена в срока чл. 166, ал. 3 АПК от страна по делото, за която подлежащото на обжалване определение е неблагоприятно. Частната жалба е неоснователна. Пред административния съд е обжалвана Заповед № 26-0261-000140/29.05.26 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Районно управление Елхово, с която на Д. Г. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. "з", подб. "бб" от Закона за движението по пътищата ( ЗДвП), изразяваща се в отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца. В жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението на заповедта. Административният съд, след като е посочил, че съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП жалбата срещу заповедта не спира изпълнението й, е приел, че законодателят е презумирал наличие на особено важен обществени интерес от незабавното изпълнение на административния акт, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване или предотвратяване на административните нарушения. Съдът е преценил представените от жалбоподателя документи и наведените доводи, приемайки, че не установяват неотложна, ежедневна нужда на жалбоподателя и неговата съпруга от медицински процедури, чието осъществяване да е обективно възможно единствено чрез личното управление на МПС от страна на жалбоподателя. Съдът е съпоставил твърдените от жалбоподателя лични затруднения и законово презумирания обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта, преценявайки, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Върховният административен съд преценява определението като правилно и напълно споделя съображенията, обосновали крайния резултат, което прави ненужно повтарянето им. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е установил предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона, да му е причинило и да му причинява вреди с по-висок интензитет от презумираните от законодателя. Твърденият в частната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед са относими към съществото на спора, както правилно е посочил административният съд. Неоснователно е позоваването от частния жалбоподател на решение на Съда на Европейския съюз от 3 юли 2025 г. по дело С-605/23 по няколко причини. Настоящият казус не налага прилагане на право на Европейския съюз. От друга страна, соченото решение на СЕС е във връзка с презумиран от националното ни право друг обществен интерес, а не защита живота и здравето на гражданите, какъвто е настоящият случай. Не на последно място по значение е, че по делото липсва информация, въз основа на която, съдът, сезиран с настоящата жалба да приеме, че " на пръв поглед" приложената ПАМ е незаконосъобразна. По тези съображения и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, обжалваното определение следва да се остави в сила като правилно, поради което Върховният административен съд