Решение № 13786 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2012 г.

Решение № 13786 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК Касаторът ЕТ "И. Г." моли да бъде отменено решение № 1809 от 7.11.2011 г. по адм. д. № 757/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 160901687/15.01.2010 г. на ТД на НАП - П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - П., редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подаден в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "И. Г." против РА № 160901687/15.01.2010 г. на ТД на НАП - П., с който е начислен допълнително ДДС 20 618,58 лв. с лихви и са определени данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 1315,66 лв. с лихви и за 2008 г. - 1986,20 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизията законосъобразно е проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за периода 1.01.2009 г. - 6.12.2009 г. за установяване на задължения по ЗДДС, и за установяване на задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., тъй като са установени укрити приходи. В счетоводството на касатора не са отразени всички фактури за покупки на стоки, нито са отразени приходи от продажбата им. Неотразените фактури са издадени от 28 доставчика, като при всеки от тях са отразени в счетоводствата им по ЗСч, включително са осчетоводени приходите по тези фактури. Фактурите не са отразени в счетоводството на ревизираното лице. При Извършените инвентаризации не са установени липси и излишъци, поради което в РА е прието, че получените по фактурите стоки са реализирани в магазина на търговеца и са налице укрити приходи. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Някои от фактурите са подписани за получател, като с графологическа експертиза е установено, че подписите за получател не са на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че от този факт не може да се направи извод, че стоките по тези фактури и складовите разписки към тях не са получени от от ревизираното лице, след като в периода е имал назначени по договор четири лица. Представените са доказателства за транспортиране на стоките, в случаите когато са доставяни в магазина на ревизираното лице, касови бележки за плащането в брой. Плащането по фактурите в брой е документирано с фискален бон. Обосновано съдът е приел, че платец е ревизираното лице, който факт потвърждава получаването на стоката по фактурата. Обосновано съдът е отказал да кредитира заключението на вещото лице счетоводител, което е отказано да извърши проверка в счетоводствата на доставчиците за начисляване на данъка и е изработило заключението си само по събраните по делото доказателства. По чл. 54, ал. 3 ДОПК извлечения от счетоводните регистри имат доказателствена стойност, ако данните в тях са налични в компютрите, от които са направени. Без проверка в счетоводството приложените по делото извлечения от счетоводни регистри нямат доказателствена стойност. По чл. 51 ДОПК вписванията в счетоводните регистри се преценяват според тяхната редовност и съответствие с изискванията на ЗСч. Без проверка в счетоводството вещото лице не може да направи извод за неговото редовно водене и достоверност на извършените в счетоводството вписвания. Правилен е изводът на съда, че по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. В случая фактическите констатации в РА не са оборени в съдебното производство и съдът при спазване на процесуалните правила е отхвърлил жалбата против РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,