Решение № 6721 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2305/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна, чрез процесуален представител Й. Й. и от ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - д-р А. Димбарчева“, чрез адв. И. Златев, срещу Решение № 13420/02.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1184/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. В първата касационна жалба от директора на РЗОК - Варна, решението се оспорва в частта му, с която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-11-616/7/12.05.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Варна, в частта по т. 2, с която на основание чл. 459, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 - 2025 г. за нарушение на чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023 - 2025 г. на лечебното заведение е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лв. Излага доводи, че решението, в оспорената част, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - д-р А. Димбарчева“, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. С втората касационна жалба, подадена от ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - д-р А. Димбарчева“, се иска отмяна на първоинстанционното решение, в частта му, с която жалбата на лечебното заведение срещу Заповед за налагане на санкции № РД-11-616/7/12.05.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Варна, в частта по т. 1, е отхвърлена. Изложени са съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно, че в оспорената част, първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Намира извода на съда за недоказаност на твърденията, че лекарствата са се намирали в друго помещение и не представляват част от оборудването на амбулаторията, за погрешен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на РЗОК - Варна, в писмен отговор, навежда аргументи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-11-616/7/12.05.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Варна, с която на ЕТ „АИПСИМП - д-р Д. Димбарчева“, на основание чл. 456, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г., за нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 113 от НРД за МД 2023 – 2025 г. - неспазване на изискванията да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно Приложение № 10 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебните заведения за оказване на СИМП“, е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лв., както и на основание чл. 459, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г., за нарушение на чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. - неспазване на изискването при промяна на графика на обслужване на пациентите изпълнителят на медицинска помощ в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис, е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лв. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният съд е формирал извод, че оспорената заповед е постановена от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това, съдът е приел жалбата за частично основателна поради допуснато от административния орган нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви в насока, че няма данни описаното в т. 2 от оспорвания административен акт нарушение обективно да е извършено, тъй като липсват конкретни доказателства графикът на оспорващата да е бил променен. По отношение наложената по т. 1 от заповедта санкция, съдът не е установил наличие на основания за нейната отмяна като е възприел изцяло изводите на административния орган. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснована преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и същото е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Към обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, в които в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона. В този смисъл, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател – директор на РЗОК - Варна, за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в оспорената част. По делото няма спор, че между НЗОК и ЕТ „АИПСИМП - д-р Д. Димбарчева“ е сключен Индивидуален договор (ИД) № 030622/17.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. въвежда задължение за изпълнителя на медицинска помощ, при промяна на графика за обслужване на пациентите, в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис. Между страните не е спорно, че между обявения в амбулаторията график и регистрирания в РЗОК такъв има разминаване. Видно от доказателства по делото обаче, несъответствието безспорно се дължи на техническа грешка. За да бъде съставомерно по чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. посоченото противоречие в обявения в амбулаторията и регистрирания в РЗОК график, следва да се дължи на промяна в същия, която да не е съобщена своевременно на органа. Първоинстанционният съд правилно е заключил, че доколкото в случая липсват конкретни доказателства графикът да е променен, заповедта в тази й част е незаконосъобразна, тъй като не се установява извършването на обективираното в нея нарушение. В настоящия случай няма данни за реално настъпила промяна в графика, което обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания. От приложената по делото декларация по чл. 121, ал. 1, т. 5 от НРД за МД 2023 – 2025 г. става ясно, че в сряда, между 14,30 ч. и 18,30 ч., се извършват както амбулаторни, така и домашни прегледи. Предвид факта, че едновременното извършване на двата вида прегледи, е обективно невъзможно, то обоснован е изводът на съда, че в декларацията е допусната техническа грешка, като съдържанието на едната графа е пренесено неправилно в другата. Споделят се изводите на първоинстанционния съд и във връзка с установената законосъобразност на заповедта в частта й по т. 1 Съгласно чл. 113 от НРД за МД 2023 - 2025 г. лечебно заведение за СИМП/лечебно заведение за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 10 "Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП". По силата на чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. задължителното медицинско и техническо оборудване и обзавеждане следва да е налично не само при сключване на индивидуалния договор, но и по време на изпълнението му. Съобразно санкционната разпоредба на чл. 456, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. В процесния случай, като фактическо основание за налагане на предвидената санкция, са отразени установените липси на лекарствени продукти от първа необходимост – No spa 20 mg и Degan 10 mg (представените са с изтекъл срок на годност). Липсата на лекарствен продукт представлява нарушение на правилата, свързани с наличието в лечебното заведение на необходимото медицинско и техническо оборудване съгласно приложение № 10. Посочените липси са безспорно установени в хода на проверката, за което е съставен протокол № РД-11-616/1/31.03.2025 г., подписан от служителя на РЗОК - Варна и управителя на ЕТ „АИПСИМП - д-р Д. Димбарчева“, без отбелязване на възражения. Първостепенният съд обосновано не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д. А. Д. и С. Д. Х., предоставящи информация за наличните в медицинския център и конкретно в амбулаторията, шкафове с медикаменти, като противоречащи на писмените доказателства по делото. От данните по преписката се установява, че проверката е извършена в присъствието на управителя на ЕТ „АИПСИМП - д-р Д. Димбарчева“, който не е възразил срещу констатациите, отразени в протокола, а напротив – потвърдил е в писмена декларация установяването на медикаментите с изтекъл срок на годност. По отношение размера на наложената по т. 1 от Заповед № РД-11-616/7/12.05.2025 г. санкция, следва да се отбележи, че след като арбитражната комисия, по реда на чл. 75, ал. 7 от ЗЗО, е потвърдила констатациите по т. 1 от констативния протокол, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и прилага санкциите без да се налага да мотивира заповедта си относно вида на нарушението и правната му [квалификация], като следва да изложи мотиви само за вида и размера на наказанието, включително и дали е маловажен случай. В случая, както правилно е приел и административният съд, мотиви, макар и лаконични, са изложени. Подкрепят се изводите на АС - Варна, че с оглед степента на опасност на извършеното нарушение наложената санкция в размер на 100 лв. е правилно определена и справедлива. Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД. В § 1, т. 4 от НРД за МД 2023 - 2025 г. лимитативно е определено кои случаи са маловажни като изрично е посочено, че за маловажен случай се приема липсата на някои от посочените в приложение № 10 консумативи за извършване на общомедицински дейности. В случая е установена липса (изтекъл срок на годност) на лекарства от първа необходимост, а не на консумативи по приложение № 10, каквото е изискването въведено с разпоредбата, поради което не са изпълнени законовите предпоставки по чл. 449, ал. 4 от НРД за МД 2023 – 2025 г. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не се установяват наведените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, с оглед на което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претендираните от касационните жалбоподатели разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,