Решение № 45 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2009 г.

Решение № 45 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Н. Т. И. чрез адв. Д. И. против решение № 288/02.10.2009 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 433/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 417/15.04.2010 г. по въпроса дали работодателят носи отговорност по чл. 200 КТ при трайна неработоспособност до 50 % включително /след изменението на кодекса ДВ бр. 52/2004 г./ по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с това по решение № 141-2009-II ГО ВКС. С множество съдебни актове, постановени по чл. 290 ГПК състави на Върховния касационен съд са дали еднозначен отговор на повдигнатия въпрос, а именно, че определеният процент трайна неработоспособност не е определящия критерий за наличие на професионално заболяване и породените от това щети следва да се обезщетят по чл. 200 КТ дори, когато установената неработоспособност е под 50% /срв. Р-286-2010-IV ГО, Р-380-2010-IV ГО/. Настоящият състав намира това тълкуване за точно. Отговорността на работодателя е основана на трудовото правоотношение с увредения, което определя чл. 200 КТ като специална разпоредба спрямо общата по ЗЗД, а тя намира приложение при изрична препращане и за неуредени в специалния закон хипотези. Трайната неработоспособност под 50% също е увреждане на здравето на пострадалия работник или служител и следователно, приложима е защитата на КТ. Недопустимо е от друга страна, наличието на два различни реда на защита при увреждане на здравето от трудова злополука - обективната отговорност на работодателя при временната неработоспособност и трайната неработоспособност над 50 % и гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД при трайна неработоспособност под 50%. Съдът в обжалваното решение е приел разрешение обратно на дадения отговор, като по този начин е нарушил и материалния закон. Установено е по делото, че Н. Т. И. е заболял от азбестоза плевропаренхимна форма; Белодробен ефизем; начално белодробно сърце в резултат на работата си като машинист в Д. "Вулкан", чийто правоприемник е [фирма], Д. Определената през 2004 г. от ТЕЛК намалена работоспособност е 75%, но само 50% от професионално заболяване. Искът за претендираните имуществени вреди е отхвърлен поради това, че хипотезата на чл. 200 КТ изисква трайно намалена работоспособност над 50 %. Решението е неправилно и следва да се касира, като спорът се разреши по същество от настоящата инстанция. Н. Т. И. претендира заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в периода 01.04.2006 г. - 08.12.2008 г., резултат от професионалното заболяване, а именно 1 500 лв. разходи за спазване на специален режим на хранене с цел укрепване на имунната система, както и 1600 лв. разходи за поддържащи лекарства. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че режимът на поддържащо лечение струва около 50 лв. на месец или общо 1600 лв. за целия исков период от време. Азбестозата е нелечимо заболяване и лечението при него се прилага с цел да се облекчат болките и страданията на болния. Експертът е категоричен, а и страните не спорят, че остойностените в заключението медикаменти са жизнено нужни за поддържане сегашното състояние на Н. И. /дори не и за излекуването му/ и облекчаване на болезнените усещания. Ето защо, за настоящата инстанция, установената стойност на лекарствените средства, които са от групите на бронхоразширяващи, отхрачващи, противокашлечни, антибиотици, обезболяващи, изцяло се включват в имущественото увреждане на ищеца от професионалното заболяване. В случая, не е нужно непременно да се установи и с други доказателствени средства, че лекарствата са приемани, съответно какви суми са плащани месечно от ищеца за тях, каквито възражения прави ответника. Съдът приема, че това е безспорно установено с оглед състоянието на болния и жизнената необходимост от провеждане на поддържащо лечение, а също така и от показанията на свидетеля Н. От заключението на д-р В. Л., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че специфичният хранителен режим на И. трябва да съдържа в оптимални количества основните хранителни вещества, микроелементи и витамини за поддържане в добро състояние на имунната му система и профилактика на риска от усложнения от страна на дихателната система. Съдебният експерт е определил допълнителни средства за един храноден на И. за 2006 г. - 1,05 лв., за 2007 г. - 1,36 лв. и за 2008 г. - 1,47 лв. Това заключение е направено въз основа на физиологичните норми за хранене на населението в България, пола и възрастта на И., ниската му двигателна активност и енергийната му потребност, специфичните нужди с оглед конкретното заболяване; ползвани са примерни продуктови набори от Методично указание на Министерството на здравеопазването и осреднени цени на Националния статистически институт за изследвания период от време. И двамата съдебни експерти, назначени от първоинстанционния съд, са единодушни, че здравословното състояние на И. изисква комбинирано лечение чрез прием на лекарства и спазване на хранителен режим. От показанията на свидетеля Н. Г. Н. се установяван, че И. спазва препоръчания му хранителен режим. В заключение, за периода 01.04.2006 г. - 31.12.2006 г. ищецът И. е направил разходи за лекарства и спазване на специален хранителен режим от 81,50 лв. месечно, за периода 01.01.2007 - 31.12.2007 г. - по 90,80 лв. и за периода 01.01.2008 - 08.12.2008 г. - 94,10 лв. Общият размер на имущественото увреждане на ищеца е 2 881,60 лв. за целия исков период. В случая, увреждането на имуществената сфера е плащането на сумите за лекарства и за храна, които са в пряка причинно-следствена връзка с професионалното заболяване, Следователно компенсаторна лихва се дължи не от датата на установяване на професионалното заболяване, а от първо число на месеца, следващ този, за който са сторени разходите. Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените по делото съдебноделоводни разноски - 900 лв. заплатен адвокатски хонорар за всички инстанции. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК работодателят - ответник трябва да заплати и дължимите държавни такси общо в размер на 202,89 лв. за първа и касационна инстанция, както и 200 лв. поети от бюджета на Димитровградския районен съд за възнаграждение на вещи лица. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение