Решение № 65 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 211/2011 г.

Решение № 65 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 211/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 854/3.11.2010 г. и решение от 12.01.2011 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр. д. № 293/10 г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 06.01.2010 г. по гр. д. № 2292/08 г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Т. Д. Т. обезщетение по чл. 226 КЗ и по чл. 86 ЗЗД в размер на 65859 лв. и на Д. Т. Д. - обезщетение по чл. 226 КЗ и чл. 86 ЗЗД в размер на 63931 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и моли за неговата отмяна. Ответниците оспорват жалбата. Третото лице - помагач С. А. не взема становище по жалбата. С определение № 61/03.02.2012 г. ВКС, ТК, I отд. допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по въпроса за отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки "Гражданска отговорност". За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Решаващият състав е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/24.03.2006 г. противоречи на общите правила за отговорност на застрахователите, поради което застрахователното покритие включва сумите по застраховките на влекача и ремаркето, предизвикали настъпването на застрахователното събитие. С решение № 180/01.12.2011 г. по т. д. № 70/11 г. ВКС, ТК, II отд. се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, като е приел, че отговорността на застрахователя е ограничена до лимита по П. 27, ал. 2, б. Б от КЗ в размер на 1000000 лв. - общо за всички увредени лица, доколкото ПТП и вредите от него са причинени от общата композиция на влекача и свързаното функционално с него ремарке, съгласно изричната и недвусмислена правна уредба с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС. Изложени са съображения, че доколкото чл. 14, ал. 1 от наредбата изрично изключва отговорността по застраховка "Гражданска отговорност" на ремаркето, в случаите, когато вредите са причинени от общата композиция на двете МПС /влекач и ремарке/, макар и че разпоредбата е подзаконова, то същата не противоречи на определена законова норма. Обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което следва да се отмени и касационната жалба да се разгледа по същество. По делото е безспорно установено, че в резултат на ПТП на 07.12.2006 г. в района на [населено място] са причинени смърт и телесни повреди на повече от едно лице, между които и наследодателката на ищците - Р. Т. Вината на водача С. А. е призната за влязла в сила присъда № 42/04.042007 г. по НОХД № 93/07 г. на Русенския окръжен съд. Делинквентът има застраховка за риска "Гражданска отговорност" в застрахователното дружество, като са сключени два застрахователни договора - за автомобила и за ремаркето. Застрахователят е изплатил застрахователни обезщетения по полицата за застраховка на автомобила в размер на 971844 лв., заделил е 28156 лв. за лица, които не са предявили претенции, и е определил на двамата ищци обезщетения в размер на 16069 лв. за Д. Д. и в размер на 14141 лв. - Т. Т., които са платени. С оглед на отговора на поставения правен въпрос по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК лимитът на отговорността на застрахователя от 100000 лв. по П. 27, ал. 2, б. Б от ПЗР на КЗ е изчерпан, поради което няма основание за присъждане на застрахователно обезщетение на ищците над определеното и заплатеното им от застрахователя. По тези съображения въззивното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка следва да се отменят в частта, с която е оставено в сила решението от 06.01.2010 г. по гр. д. № 2292/08 г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Т. Д. Т. обезщетение по чл. 226 КЗ и по чл. 86 ЗЗД в размер на 65859 лв. и на Д. Т. Д. - обезщетение по чл. 226 КЗ и чл. 86 ЗЗД в размер на 63931 лв., като исковете се отхвърлят. Въззивното решение в частта за отхвърляне на исковете над посочените суми е влязло в сила като необжалвано. Разноски за настоящото производство не са претендирани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд