Определение № 250 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба,подадена от А. К. Б. за изменение на постановеното решение № 57 от 4.06.20г.по гр.дело № 4756/19г.на ВКС,Трето г.о.в частта за разноските поради прекомерност. В срока за отговор ответните страни по молбата С. Г. И. и Т. С. И. с фирма „Авто 2001- Т. И.“гр.Х. са подали писмени становища, в които считат, че искането е несвоевременно и не следва да се разглежда. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С решение № 57 от 4.06.20г.състав на 3-то г.о. на ВКС е оставил без уважение молбата на А. К. Б. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 185 от 22.05.18г.,постановено по в.гр.дело № 124/18г.на Хасковския окръжен съд и потвърденото с него решение № 110 от 18.07.17г.по гр.дело № 394/16г.на Районен съд – Свиленград. С решението си, с оглед изхода на спора, съдът е уважил искането на ответната страна по молбата за отмяна и е осъдил А. Б. да заплати на С. И. и на Т. И. с фирма“Авто 2001- Т. И.“ [населено място] по 2000 лв на всеки от тях, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ответните страни, доказателства за сторените разходи са представени с отговорите на молбата за отмяна заедно със списък по чл.80 ГПК и е поискано присъждането им.В съдебно заседание на 27.05.20г.е взел участие пълномощникът на молителя – адв.М.,който не е направил искане за намаляване размера на разноските поради прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.Едва с настоящата молба по чл.248 ал.1 ГПК, подадена след постановяване на решението, А. Б. заявява възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение и моли в тази част да се измени,като на основание чл.78 ал.5 ГПК се намалят присъдените в негова тежест разноски. В т.11 от ТР № 6/6.11.13г.по тълк.дело № 6/12г.на ОСГТК на ВКС е прието,че претенцията за разноски може да бъде заявено валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Съображенията са,че тази претенция представлява искане, свързано със спорния предмет.След приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова искането на разноски трябва да бъде направено най-късно в това заседание.Практиката на ВКС разпрострира това разрешение и за възражението по чл.78 ал.5 ГПК,тъй като същите съображения важат и за него като процесуално действие./ опр.№ 36/26.01.15г.по ч.гр.д.№ 5936/14г.,1-во г.о.; опр.№ 18/31.01.17г.по гр.дело № 2182/16г.на 1-во г.о. и др./Безпротиворечиво ВКС приема,че когато възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК се прави за първи път с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските,то е несвоевременно.За възражението за прекомерност сроковете,посочени в чл.80 ГПК,не се прилагат само когато страната,поради характера на процеса,не е могла да вземе участие в него.Ако обаче тя е имала възможност да участва в производството,но не е направила искане за присъждане на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в намален размер,възражение по чл.78 ал.5 ГПК не може да бъде заявено и съответно уважено. В случая, въведеното от молителя А. Б. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,е несвоевременно.Това възражение е следвало да се направи най-късно в откритото съдебно заседание на 27.05.20г.След този момент възражението не може да бъде разглеждано.Поради това, подадената молба за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.