Определение № 6753 от 20.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5504/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Всестранна кооперация „Свети Власий“ с ЕИК 825084672 със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Пловдив, представлявана от председателя В. Г. Г., чрез представител по пълномощие – адв. П. Иванов от Адвокатска колегия – Пловдив против Определение № 2833/25.03.2025 год., постановено по административно дело № 917/2024 год. по описа на Административен съд - Пловдив. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на това твърдение е заявено несъгласие с извода на първоинстанционния административен съд, че оспорената Заповед № РД-09-1376/03.10.2023 год. на И.Д. кмет на община „Марица“ представлява акт, който не подлежи на оспорване, съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК, тъй като е издадена по сигнал на живущи в [населено място], [улица]№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, отправен до кмета на община „Марица“. Развити са доводи по същество, относно неоснователността и недоказаността на твърденията на живущите на посочения адрес в [населено място], инициирали административното производство. Заявено е правото на определени граждани да подават сигнал с искане за затваряне на дадена улича, но уважаването, респ. отхвърлянето на такова искане следва да е съобразено със законовите изисквания по относимите нормативни актове. Заявено е твърдение, че с оспорената Заповед № РД-09-1376/03.10.2023 год. на И.Д. кмет на община „Марица“ е ограничен достъпа до собствен на Всестранна кооперация (ВК) „Свети Власий“ имот, тъй като са поставени метални прегради в поземлен имот, представляващ улица, публична общинска собственост, които прегради препятстват свободния достъп до имота на кооперацията. Оспорва се извода на съда, относно необжалваемостта на заповедта, издадена по повод сигнал, като се твърди, че това тълкувание на съда е незаконосъобразно, доколкото множество актове (в т.ч. и заповеди за премахване на незаконни строежи по чл. 225а от ЗУТ) се издават именно след подаден сигнал. Прави се позоваване и на заключението на приетата от съда съдебно-техническа експертиза, която установява множество нарушения на разпоредбите на ЗДвП, ЗУТ и подзаконови нормативни актове. По мнение на оспорващия, съдът неправилно е приел, че независимо, че оспорената заповед има признаците на общ административен акт, приоритет следва да се даде на обстоятелството, че акта представлява решение по сигнал. В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се и присъждане на разноски по представен списък и доказателства за реалното им заплащане. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпил отговор по частната жалба от кмета на община „Марица“, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт В. Колева, в който е заявено, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Развити са доводи, съгласно които оспореното съдебно определение е правилно и обосновано, постановено в пълно съответствие с материалните и процесуални правила, поради което следва да се остави в сила. Заявена е законосъобразност на изводите на съда, че с обжалваната заповед е въведена нова организация на движението без срок въз основа на сигнал с предложение и утвърден протокол от кмета, което действие не се основава на закона и на административен акт, тъй като заповедта с разпореждане по уважен сигнал не е административен акт. Твърди се, че от значение за квалифицирането на заповедта не е нейното наименование, а характера на развилото се производство с последиците от съдържанието на разпоредените действия. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за отхвърляне на частната жалба и оставяне в сила на оспореното определение на Административен съд – Пловдив. Настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, като взе предвид заявените от страните становища, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното: Частната жалба е подадена от лице с правен интерес от оспорване в законоустановения 7-дневен срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения: С оспореното определение, състав на Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане жалба на ВС „Свети Власий“ против Заповед № РД-09-1376/03.10.2023 год. на И.Д. кмет на община „Марица“, прекратил е производството по адм. дело № 917/2024 год. по описа на съда и в тежест на жалбоподателя е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало по повод подаден сигнал-жалба от жителите на [населено място], [улица]№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, в който е заявено искане за предприемане на всички необходими мерки по ограничаване на движението на вътрешния път в междублоковото пространство, находящ се в парцел 2701, като е заявена невъзможност повече да се търпи транзитното преминаване на автомобили от цялото село, както и паркирането на микробусите и колите на офиса „Еконт“. Заявено е, че от множеството преминаващи коли се изхвърлят боклуци, поради което, площадките, където играят деца са се превърнали в сметище. Твърди се също и бързо и безотговорно каране на коли, което е предпоставка за инциденти. С оглед на това е направено предложение за затваряне на западния вход на улицата, което не забранява, а само ограничава транзитното преминаване. Заявено е категорично несъгласие с мерки по ограничаване на скоростта или вземане на част от детската площадка за места за паркиране. Във връзка с така подадения „сигнал-жалба“, на 02.10.2023 год., комисия в състав: началник отдел Строителство към Дирекция „УТ“ при община „Марица; гл. експерт БКС при община „Марица“ и И.Д. кмет на [населено място] са посетили мястото, като резултатите от това посещение са обективирани в Констативен протокол от 02.10.2023 год. Видно от протокола, при огледа е констатирано, че по вътрешния път на междублоковото пространство се осъществява транзитно преминаване на моторни превозни средства в двете посоки. Движението се осъществява в жилищен квартал с реална опасност за пешеходците, поради липса на тротоари в тази част. Същевременно в непосредствена близост се намира площадка, на която се събират и играят деца от жилищния квартал. Посочено е, че към жилищния квартал съществуват два вход/изхода – от изток от [улица]и от запад от [улица](път ІІ-64). В констативния протокол е вписано, че габаритът на пътното платно на източния вход/изход към [улица]е 4 м., който е недостатъчен за двупосочно движение, респективно има потенциална опасност за възникване на ПТП, като същевременно се констатира и паркиране на МПС в този участък. Вписана е и констатацията, че съществува основно пътно трасе на МПС по направлението [улица][улица]и обратно през триклонно пътно кръстовище между двете улици, северно от жилищния квартал. Във връзка с тези констатации, комисията е изразила становище, че сигналът на жителите е основателен и въз основа на направените констатации е допустимо и препоръчително да се затвори входа от [улица], като транспортния достъп до жилищния квартал следва да се осъществява през западния вход/изток при [улица]. Във връзка с подадения сигнал-жалба и становището на комисията, обективирано в цитирания констативен протокол от 02.10.2023 год., И.Д. кмет на община „Марица“ е постановил Заповед № РД-09-1376/03.10.2023 год. с която е наредил да се преустанови движението на МПС през вход/изход към вътрешна улица в междублоково пространство от [улица](път ІІ-64 „Карлово-Пловдив“). За целта следва да се монтират предпазни парапети и вертикална сигнализация. Указано е, транспортният достъп към вътрешна улица в междублоково пространство на жилищния квартал на [улица]№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, [населено място] да се осъществява през западния вход/изход при [улица]. Указано е също, заповедта да се връчи за сведение на кмета на [населено място] и Районно управление на полицията – Труд. От представените по делото доказателства, в т.ч. и фотоснимки се установява, че процесната заповед е приведена в изпълнение, като са монтирани указаните в нея предпазни парапети и вертикална сигнализация, с които е преустановен достъпа до вътрешната улица в междублоковото пространство откъм [улица](път ІІ-64 „Карлово-Пловдив“). В хода на съдебното дирене е изготвено заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, която в отговор на поставените й въпроси е констатирала, че с оспорената заповед са допуснати множество нарушения на нормативни изисквания на Закона за движение по пътищата, Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, на Наредба № Із-1971/29.10.2009 год. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, както и на Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 год. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, регламентиращи технически изисквания към пътната инфраструктура и организацията на движението по нея. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е формирал извод, че производството е образувано и проведено по подаден сигнал, като съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК, решението по подаден сигнал не подлежи на обжалване. Прието е също, че по делото е установено, че няма изготвен Генерален план за организация на движението (ГПОД) за [населено място], поради което с оспорената заповед не би могло по същество за се измени (актуализира) ГПОД, който представлява общ административен акт. В мотивите на съдебния акт е прието, че действително заповедта има признаците на общ административен акт, но приоритетно в случая се приема обстоятелството, обосноваващо издаване на заповедта – сигнал с предложение на живущите в [населено място] на [улица], което обуславя акта като решение по сигнал. Развити са и мотиви, че доколкото решението по сигнал не се квалифицира като административен акт, прекият интерес на жалбоподателя, предвид засегнатите му права и интереси е защитим по реда на чл. 250, ал. 1 от АПК. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на ВК „Свети Власий“, [населено място] и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Както се посочи, при постановяване на съдебния акт, първоинстанционният съд е приел оспорената заповед като решение, постановено по сигнал, която по силата на чл. 124, ал. 2 от АПК не подлежи на оспорване. Така формирания извод е неправилен. В разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от АПК е указано, че сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. От друга страна, в текста на чл. 119, ал. 1 от АПК е предвидено, че сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. В настоящият случай, производството е инициирано по сигнал-жалба от живущи в [населено място], [улица]№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, в който е изразено становището на същите относно организацията на движение по вътрешна улица в междублоковото пространство. В случая, доколкото се касае до организация на движението на улица – публична общинска собственост, следва да се приеме, че е налице сигнал за лошо управление на общинско имущество по смисъла на цитирания чл. 107, ал. 4 от АПК. От фактите по делото се установява, че в следствие на подадения сигнал и след извършена проверка, обективирана в констативния протокол от 02.10.2023 год., от страна на компетентния орган – кмет на община „Марица“ е прието, че сигналът е основателен. С оглед на това и в изпълнение на задължението си по чл. 122, ал. 1 от АПК, органът е предприел мерки за отстраняване на нарушението, респ. нецелесъобразността. Въпросните мерки са обективирани в постановената Заповед № РД-09-1376/03.10.2023 год. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящата инстанция не споделя извода, че процесната заповед не съставлява годен за оспорване административен акт, доколкото по смисъла на чл. 124, ал. 2 от АПК е решение, постановено по сигнал. В случая, приемайки основателността на подадения сигнал, компетентният орган е постановил административен акт, с който е въвел нова организация на движение по улица, публична общинска собственост. Както сочи и частния жалбоподател, налице са множество хипотези, при които в резултат на подаден сигнал и след установяване на основателността му, компетентният орган постановява административен акт, който подлежи на общо основание на самостоятелен съдебен контрол. Така например, при подаден сигнал за незаконно строителство и след извършена проверка и установяване на основателността на сигнала, административния орган постановява заповед по реда и при условията на ЗУТ за премахване на незаконния строеж, която заповед съставлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. При подаден сигнал за нарушения на ЗЗО и след установени нарушения в резултат на извършената проверка по сигнала, компетентния орган – директор на РЗОК може да издаде заповед за налагане на санкции по ЗЗО, която заповед съставлява административен акт и подлежи на оспорване. При подаване на сигнал за нарушаване на Закона за биологичното разнообразие и след установяване на основателността му при извършена проверка, компетентния административен орган – директор на РИОСВ може да постанови административен акт за въвеждане на различни мерки или ограничения, който административен акт също подлежи на съдебен контрол. В горния смисъл следва да се отчете обстоятелството, че дори и производството да е започнато по сигнал по реда и при условията на чл. 119-125 от АПК, с цел отстраняване на констатираните нарушения, компетентният орган, в изпълнение на задължението си по чл. 122, ал. 1 от АПК може да постанови административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по оспорване от лица или организации, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или за които той би породил права или задължения. Настоящият случай е именно такъв, доколкото с оспорената Заповед № РД-09-1376/03.10.2023 год. на И.Д. кмет на община „Марица“ се въвежда организация на движение, различна от съществуващата такава и тази нова организация на движението неблагоприятно засяга правата и законните интереси на ВК „Свети Власий“. Този извод не се променя от обстоятелството, че за [населено място] липсва изготвен и влязъл в сила ГПОД. Съществувалата преди постановяване на оспорената заповед организация на движението е била част от одобрени и влезли в сила проекти за изменение на ПУП-ПРЗ (подробно цитирани от вещото лице по съдебно-техническата експертиза), които предвиждат транспортния достъп до различни поземлени имоти в квартала (в т.ч. и до имота на ВК „Свети Власий“) да се осъществява чрез вътрешно-квартална улица от запад (път от РПМ ІІ-64 „Карлово-Пловдив“), който достъп е преустановен с процесната заповед. В този смисъл, със заповедта се променя транспортен достъп до поземлени имоти, утвърден с влезли в сила индивидуални административни актове – заповеди за одобряване на ПУП-ПРЗ за съответните поземлени имоти. В съответствие с горните мотиви, Заповед № РД-09-1376/03.10.2023 год. на И.Д. кмет на община „Марица“ безспорно съставлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Като е приел противното, първоинстанционният административен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на заявеното в частната жалба искане за присъждане на разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне дължи първоинстанционния административен съд. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,