Определение № 151 от 19.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 32140 – [населено място], подадена чрез старши юрисконсулт Д. П., срещу въззивно решение № 1649 /07.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2310/2020г. по описа на Варненски окръжен съд. С това решение е потвърдено решение № 2793/02.07.2020г., постановено по гр. д. № 13171/2015 г. по описа на Варненски районен съд в частта, с която Военно формирование 32140 – [населено място], с адрес [населено място], п.к 9000 като част от структурата на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ [населено място], 1000, [улица], е осъдено да заплати на М. Х. А.: сумата в размер на 22078.11 /двадесет и две хиляди седемдесет и осем лева и 11 ст./ лева, представляваща сбора на сумите за дължимо, неизплатено възнаграждение за извънреден труд, положен в условия на удължено служебно време, което се изчислява като извънреден труд - фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал.1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал.6, от ПКВС /отм./ за периода от 01.02.2005 год. до 31.08.2015 год. за 127 месеца, равняващи се на 707 дни, равняващи се на 5656 часа вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по график, дежурен по кораб, бойни дежурства, дежурен по КПП и други, в ответното военно формирование на В. към Министерство на отбраната па Република България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по пощата - 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за забава върху главницата в размер на 17457.76 /седемнадесет хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 76 ст./ лева за периода от падежа /всяко първо число на месеца следващ месеца за който е дължимо обезщетението, считано от 01.02.2005 г. до подаване на молбата – 22.10.2015 г., на осн. чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал.3 вр. ал.1 ЗОВСРБ ДВ.бр.35/2009 г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД; разноски за производството в размер на 2442.10 /две хиляди четиристотин четиридесет и два лева и 10 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК; в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна държавна такса за производството в размер на 1581.43 лева, възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджета в размер на 2697.97 лева и допълнителен депозит за ССЕ в размер на 2498 лева съгласно протоколно определение от 02.6.2020 г., на осн.чл.78, ал.6, вр.чл.77 ГПК.С въззивното решение Военно формирование 32140 – [населено място] е осъдено да заплати на М. Х. А. и сумата 1200лв. разноски за въззивното производство. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът – М. Х. А., в представен писмен отговор чрез процесуалния представител адв.М. П. от АК Б., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима. Въпросите, повдигнати от касатора с представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящето дело, са свързани с образуваното тълкувателно дело № 6/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС, за приемане на тълкувателно решение по въпроса „ В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 - часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение ?“. Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящето дело трябва да бъде спряно /съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС/ до приключване на производството по тълкувателното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето Гражданско отделение.