Определение № 212 от 07.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 94/2011 г.

[фирма], М., представлявано от Т. П. П. е подало частна жалба против определението на М. окръжен съд по гр.д. № 287/2010 г., постановено на 11.01.2010 г. по чл. 248, ал.2 ГПК. С него съдът е изменил решението си от 23.11.2010 г., като е осъдил търговското дружество да заплати на Х. Г. Х. съдебноделоводни разноски за инстанцията. Решението по съществото на материално правния спор не е обжалвано, но то не е изключено от касационен контрол, поради което на такъв подлежи и съдебният акт в частта по чл. 78 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Не отговаря на данните по делото оплакването, че атакуваното определение е постановено без искане по чл. 78 ГПК от Х. Х. до приключване на устните състезания. Видно от съдебния протокол в съдебно заседание, поведено на 15.11.2010 г. адв. М. като процесуален представител на Х. е поискала да му бъдат присъдени сторените в производството пред окръжния съд съдебноделоводни разноски. Налице са и условията за това - искът на Х. е уважен; представени са доказателства за действително сторени разноски от него по съдебния спор в окръжния съд за сумата, която му е присъдена. Съдът е пропуснал в решението си да се произнесе по това основателно и надлежно заявено искане, поради което правилно е сторил това с определение по чл. 282, ал. 2 ГПК. В заключение, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, съдът