Определение № 557 от 17.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5192/2013 г.

Подадена е частна жалба от А. „М.”, [населено място] срещу определение по гр. д. № 471/20143 г. на Хасковския окръжен съд, с което е спряно производството по делото. Ответникът по частната жалба Н. Н. от [населено място] не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Предмет на делото са предявени от Н. срещу А. „М.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на уволнението му от 23. 07. 32012 г. от длъжността „старши митнически специалист”, възстановяване на работа на същата длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа за 6 месеца поради незаконно уволнение. Свиленградският районен съд е отхвърлил исковете с решение по гр. д. № 860/2012 г., което е обжалвано от ищеца и образувано въззивно дело № 471/2013 г. на Хасковския окръжен съд. Въззивният съд с определение от 04. 07. 2013 г. е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на административно дело № 1819/2013 г. по описа на Върховния административен съд, по което дело Н. е конституиран като страна в качеството му на заинтересовано лице за оспорване на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Въззивният съд е приел, че решението по административното дело ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, тъй-като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на Н. е определяне на длъжността, от която е уволнен, за заемане от държавен служител, съгласно оспорвания § 9 НПКДА. Изводите и определението на Хасковския окръжен съд са неправилни. Основателен е доводът на жалбоподателя, че към момента на прекратяване на трудовия договор, оспорваната разпоредба е била действаща и работодателят е извършил уволнение съобразно нормативните изисквания. Съгласно чл. 195, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс оспорваният нормативен акт се смята отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, или в случая, това би могло да се случи в бъдеще време. Евентуалната отмяна на оспорваната разпоредба ще породи правни последици занапред, но е неотносима към правоотношенията, възникнали при нейното валидно действие. По изложените съображения Върховният касационен съд