Определение № 432 от 08.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на П. И. Д. от [населено място], както и по частна жалба на И. П. Д. чрез настойника си А. Д., срещу определение № 255/28.07.2014г по гр.д. № 3228/2014г на Върховен касационен съд ІІІ г.о, с което на основание чл. 307 ал.1 ГПК са оставени без разглеждане молбите им за отмяна на влязло в сила решение № 4013/30.05.2013г по гр.д № 11354/2011г на. Основанието за отмяна по молбата на П. И. Д. е твърдението ,че не е участвала в делото като страна,не е знаела за процеса, макар по завещание да е действителният собственик на имота, за който имот ответниците по молбата са водили иска иск за собственост .Основание по молбата на И. П. Д. са твърденията на тази молителка за неучастие, както и това ,че е бил осъден по делото, а съдът е подведен да решава спор за собственост без той да е действителният собственик. За да остави молбата на П. И. Д. без разглеждане с обжалваното определение, съставът на ВКС ІІІ г.о е квалифицирал основанието по чл. 304 ГПК като е приел ,че молителката недопустимо го изтъква,няма основание да го изтъква и И. П. Д. Отмяна по този ред може да иска само лице което не е участвало в делото и спрямо което решението има сила, независимо че не е било страна по делото (чл.216 ал.2 ГПК ) ,т.е отмяната по този ред се свързва с необходимото другарство. Молителката П. И. Д. е лице, което претендира самостоятелни права върху имота, а другият молител е прехвърлил същия на праводател на ответника преди завеждане на иска и поради това не попада в кръга лица по чл. 304 ГПК. Не е посочил и друго от изчерпателно изброените основание по чл. 303 ГПК., Частната жалбоподателка П. И. Д. оспорва правилността на определението ,тъй като се счита за ощетена от атакуваното решение и не приема за нормално делото по спора за собственост да се води без нея, с което ищецът е злоупотребил. Жалбоподателят И. П. Д. счита решението на СГС по спора за собственост за порочно и заради това подлежащо на отмяна. В отговор ответниците по жалбата, чрез адв Н. Р. я оспорват. Липсват предпоставки за исканата отмяна. Частните жалби са постъпили в срок и са допустими, по същество са неоснователни. С обжалваното определение съставът на ВКС ІІІ г.о се е съобразил с императивна (задължителна )норма на закона и е извършил проверката, предписана по реда на чл. 307 ал.1 ГПК. По отношение на предпоставките за допустимост на постъпилите молби за отмяна – стриктно разписани в чл. 303, чл. 304 ГПК, е съобразен закона, като актът на съда е подробно мотивиран. Прилагането на тези норми е задължение на съда. По същество жалбоподателите не изтъкват съображения, относими към поверката за законосъобразност на оспорваното от тях определение. Нямат оплаквания и във връзка с процесуалните действия на съда, съображенията им са извън предмета на инстанционната проверка. Върховен касационен съд намира, че така констатираните по делото обстоятелства не са обуславяли друго законосъобразно процесуално действие в случая, освен оставянето на двете молби за отмяна без разглеждане. Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,