Решение № 53 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 356/2008 г.

Решение № 53 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 356/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК по касационна жалба на З. "Д." срещу решение от 21.03.2008 г. на Софийски градски съд (СГС) по в. гр. д. № 556/2006 г., с което е отменено отхвърлително решение от 10.11.2005 г. на Софийски районен съд (СРС) по гр. д. № 3293/2005 г. и е постановено друго, уважаващо иск по чл. 402 вр. с чл. 407 ТЗ (отм.) на З. "Б." АД срещу З. "Д." за сумата 1529.52 лв. с лихви и разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното приложение от СГС на разпоредбите, уреждащи погасителната давност относно вземанията и задълженията по договора за застраховка "гражданска отговорност" на МПС. СГС неправилно е приел за неоснователно възражението на касатора за погасяване по давност на вземането на З. "Б." АД. Касаторът счита, че за вземането между застрахователите е приложима разпоредбата за погасяване на вземане по непозволено увреждане, като петгодишния давностен срок тече от настъпване на застрахователното събитие, а не от плащане на застрахователното обезщетение. С определение № 52/23.01.2009 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС като е приел, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. ВКС е приел, че въпросът за приложимия в случая давностен срок за предявяване на иска по чл. 402 ТЗ (отм.) и конкретно неговия начален момент, е съществен и е обусловил решението на спора като съществува противоречиво разрешение на този въпрос от отделни състави на ВКС, както и от СГС по приложеното от касатора решение от 14.06.2006 г. по гр. д. № 3653/2005 г. Ответната страна З. "Б." АД оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения в писмен отговор. Счита, че в случая следва да се приложи постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС, съобразно което при регресни права е приложим петгодишен давностен срок с начален момент заплащане на застрахователното обезщетение, а не настъпване на застрахователното събитие. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 283 ГПК и е допусната до разглеждане по реда на чл. 288 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Предявен е иск по чл. 402 вр. с чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) от ЗК "Б." АД срещу ДЗИ "О." за сумата 1592.52 лв. Ищецът твърди, че е настъпило ПТП на 20.04.2000 г. между две МПС, причинено виновно от водачът В. П. В., управлявал лек автомобил марка "Д.", рег. № С* чийто собственик А. К. има застраховка "гражданска отговорност" при ДЗИ "О.". Увреденият автомобил марка "М." с рег. № В* е бил застрахован по "автокаско" в З. "Б." АД. С оглед на тази застраховка застрахователят З. "Б." АД е изплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 1592.52 лв. На основание чл. 402 ТЗ (отм.) вр. с чл. 45 ЗЗ. ищецът З. "Б." АД, встъпвайки в правата на застрахования, претендира платеното от застрахователя на собственика на МПС, причинил ПТП-то и застрахован при ответника по риска "гражданска отговорност". Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. СГС е отменил отхвърлителното решение на СРС и е постановил друго решение, уважаващо иска. СГС е приел, че за да възникне регресното застрахователно право на застрахователя по имуществена застраховка, вкл. "каско" е необходимо наличие на следните предпоставки: деликтна отговорност на третото лице по отношение на увредения застрахован и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят се е суброгирал в правата на увредения срещу виновния водач, вкл. и в това по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.). Приложима в случая според СГС за вземането по платеното застрахователно обезщетение е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗ, която започва да тече от момента на плащане на правоимащите лица, от който момент възниква и самото регресно право и вземането на ищеца е станало изискуемо, съгласно чл. 114 ЗЗД. СГС се е позовал за този си извод на т. 14 от ПП на ВС № 7/1978 г. В приложеното от касатора решение от 14.06.2006 г. на СГС по гр. д. № 3653/2005 г. е прието, че правата по застраховките са погасяват с изтичане на петгодишна давност от настъпване на застрахователното събитие - чл. 392 ТЗ (отм.), който срок е приложим и по отношение на предявен иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение в настоящият си състав намира, че приложимият в случая давностен срок за погасяване на вземане между застрахователи по предявен регресен иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ е общият петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД. Регресното право на застрахователя е същинско регресно право, произтичащо от правния му интерес, но това право не е същинско застрахователно право, тъй като възниква по силата на закона, а не по силата на застрахователен договор, обвързващ застраховащ и застрахован, поради което следва да се изключи приложимостта на чл. 392 ТЗ (отм.) относно началото на погасителната давност. Регресното право възниква от момента на плащането, извършено от застрахователя на увреденото лице и по отношение на регресният му иск за плащане на вече платеното от застрахователя на виновния водач е от значение петгодишната обща давност с начален момент плащането, с което възниква и самото регресно право, а не извършеното ПТП. В този смисъл и т. 14 от ПП на ВС № 7/1978 г., което настоящият състав на ВКС намира за правилно. Доколкото решението на СГС е възприело именно тези аргументи и е достигнало до тези изводи, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 предл. 1-во ГПК. Мотивиран от горното, съдът: