Определение № 9167 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2026 г.

Производството е по реда на чл.229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. П. В. против разпореждане № 29481 от 23.07.2026 г., постановено по адм. дело № 4686/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. В частната жалба са релевирани доводи, които могат да се квалифицират като касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК във вр. чл. 236 АПК - нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане на Административен съд – София-град е оставена без разглеждане жалбата на Н. П. В., срещу заповед № РПД26-РД48-1/06.03.2026 г. на кмета на район „Подуяне“, Столична община, и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, административният съд се е основал на чл. 158, ал. 3 от АПК и е приел, че страната не е изпълнила в срок дадените й с разпореждане № 21788 от 01.06.2026 г. по адм. дело № 4686/2026 г. указания да внесе по сметката на съда дължимата държавна такса в размер на 5,11 евро. На жалбоподателя е било указано да отстрани въпросната нередовност, но той не е сторил това. По тези съображения съдът е счел, че не е сезиран с редовно подадена жалба, която да отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Разпореждането е правилно. В рамките на чл. 150-151 от АПК са изчерпателно изброени изискванията за редовност на жалбите. Едно от условията съгласно чл. 151, т. 3 от АПК е жалбоподателят да приложи доказателство за платена държавна такса. В процесния случай дължимата държавна такса е възлизала на 5,11 евро, като сумата не е била внесена с подаване на жалбата срещу административния акт. Затова жалбата е била оставена без движение и е било указано на Н. П. В. да заплати съответната сума в седемдневен срок, както и са били посочени последиците от неизпълнение на това задължение. След преглед на наличния доказателствен материал по делото не се установи страната да е приложила документ за платена държавна такса. Налице е единствено квитанция за платена държавна такса за настоящото производство пред Върховния административен съд. Твърдението в частната жалба, че сумата е била внесена след определения срок от друго лице, се явява неподкрепено с доказателства. Но дори да бе доказано заплащането на таксата след указания за това срок, това не се отразява на обжалваното определение. Процесуалното поведение на страната следва да е съобразено със законоустановените срокове. Неспазването им води до преклудиране на съответните процесуални права. Предвид на изложеното, правилно административния съд е приел, че нередовността на жалбата не е била отстранена и след срока по чл. 158, ал. 1 от АПК, което е и обусловило оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Редовността на жалбата е процесуална предпоставка за допустимостта на производството. След като жалбоподателят не е отстранил пороците на жалбата, производството по делото правилно е прекратено в съответствие с чл. 158, ал. 3 от АПК. С оглед на изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение