Решение № 3095 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7974/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Пазарджик срещу Решение № 2682/ 18.06.2025г., постановено по адм. дело № 339/2025 г. на Административен съд- Пазарджик, в ЧАСТТА, с която същата е осъдена да заплати на Г. С. К. сума в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ЗППАМ № 23-0310-000128/ 23.11.2023 г. на мл. автоконтрольор към РУ– Панагюрище, ОДМВР– Пазарджик, отменена с Решение № 4041/ 24.10.2024 г. по адм. дело № 1175/ 2023 г. на Административен съд-Пазарджик, за периода от 23.11.2023 год. до 09.10.2024 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 240, 23 лв. (двеста и четиридесет лева и 23 ст.).

Касационният жалбоподател счита решението на административния съд в атакуваните части за незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Смята, че неправилно съдът е определил, че е налице една от предпоставките за възникване на обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, причинно- следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и оставане без работа следствие на отменената заповед.

Моли да се отмени обжалваното решение на АС Пазарджик в неговата осъдителна част и да се отхвърли главния иск, както и акцесорният иск за лихви от 02.04.2025 г. до окончателно им изплащане.

Ответникът- Г. С. К. от гр.Пазарджик в представения писмен отговор чрез адв. Царска моли да се потвърди решението на Административен съд Пазарджик, като счита, че същото е правилно и законосъобразно, обосновано и мотивирано, съобразено с всички събрани в първото производство писмени и гласни доказателства.

Ответникът в открито съдебно заседание чрез същия процесуален представител моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като напълно неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Претендира да се присъдят разноски в настоящото производство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, постановено е при липсата на касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното решение е ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- Пазарджик да заплати на Г. С. К., адрес: гр.Пазарджик, [улица], сума в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ЗППАМ № 23-0310-000128/23.11.2023 г. на мл.автоконтрольор към ОДМВР– Пазарджик, РУ– Панагюрище, отменена с Решение № 4041/ 24.10.2024 г. по адм. дело № 1175/ 2023г. на Административен съд- Пазарджик, за периода от 23.11.2023 год. до 09.10.2024 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 02.04.2025 год. до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до пълно предявения размер от 10 000 лева.

Наред с това е ОТХВЪРЛЕН искът на Г. С. К., срещу Областна дирекция на МВР- Пазарджик за претърпени имуществени вреди от ЗППАМ № 23-0310-000128/ 23.11.2023 г. от мл. автоконтрольор към ОДМВР– Пазарджик, РУ– Панагюрище, отменена с Решение № 4041/ 24.10.2024 г. по адм. дело № 1175/ 2023 г. на Административен съд- Пазарджик, за периода от 23.11.2023 год. до 09.10.2024 год., в размер на 406, 59 лв. за дължими здравни осигурителни вноски към НАП.

ОСЪДЕНА е Областна дирекция на МВР- Пазарджик да ЗАПЛАТИ на Г. С. К., внесената държавна такса в размер на 10 (десет) лева, както и разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение в размер на 240,23 лв. (двеста и четиридесет лева и 23 ст.). ОСЪДЕНА е Г. С. К. да ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР- Пазарджик юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 113, 97 лв. (сто и тринадесет лева и 97 ст.).

Решението в частта, с която искът е ОТХВЪРЛЕН в останалата му част за разликата над сумата от 2500 лева до 10 000 лева не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За да достигне до този резултат АС Пазарджик въз основа на събраните доказателства е счел иска за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.

Приел е за установено, че въз основа на АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0310-000128/ 23.11.2023г. от мл. автоконтрольор към ОДМВР– Пазарджик, РУ– Панагюрище, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно й е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Ищцата е обжалвала издадената ЗППАМ, като с Решение № 4041/24.10.2024г. по адм. дело № 1175/ 2023 г. на Административен съд-Пазарджик същата е отменена като постановена в нарушение на материалния закон, при съобразяване с експертното заключение, което сочи за липса на опияти. Съдебното решение е необжалваемо и е влязло в сила на датата на неговото постановяване - 24.10.2024г.

Посочил, че при наличие на отменен като незаконосъобразен акт на длъжностно лице без съмнение за ищцата са произтекли неимуществени вреди- нормално е отнемането на СУМПС по причина неоснователно обвинение в престъпление, да се е отразило негативно на психиката и личния й живот– този факт е достатъчен да иницира претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството й, през периода на действие на незаконосъобразния акт и К. да има отрицателни изживявания в тази връзка.

Адм. съд преценил за доказани претърпени неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ, с която на К. е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца

В тази връзка приел, че ищцата Г. К. е претърпяла неимуществени вреди от вида на твърдените от нея вследствие на незаконосъобразното отнемане на СУМПС за периода от 23.11.2023 г. до 09.10.2024 г., както е претендиран, видно от направеното в откритото съдебно заседание уточнение на иска. Съобразявайки периода на отнемане на свидетелството за управление на МПС приел, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищцата вреди от отменената като незаконосъобразна ЗППАМ възлиза на сумата от 2 500 лв., а искът над тази сума бил отхвърлен.

По отношение на твърдените имуществени вреди, макар че това не е изрично посочено в исковата молба, не може да има съмнение че същите се претендират под формата на пропуснати ползи, доколкото здравните осигуровки не са заплатени от ищцата.

Изложени са аргументи, поради които е прието, че искът за претърпени имуществени вреди в размер на 406, 59 лв. за дължими от ищцата здравни осигурителни вноски към НАП е неоснователен и като такъв е бил отхвърлен.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение в обжалваната част за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

1. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател- ОД на МВР Пазарджик, че съдебният акт в обжалваната част е незаконосъобразен и необоснован. Обжалваното решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Мотивите в съдебния акт са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 от АПК.

2. Неоснователни са твърденията на ОД на МВР Пазарджик, че решението в неговата осъдителна част е неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Искът е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред- чл. 204, ал. 1 АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице- ОД на МВР Пазарджик, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни актове, действие или бездействие са причинени вредите- чл.205 АПК.

Субективното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл.204, ал.1 АПК.

Правилно адм. съд е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В съответствие с приетите доказателства е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Безспорно по делото се доказва, че наложената ПАМ е отменена с влязло в сила съдебно решение.

Неоснователни са твърденията на касатора, че неправилно съдът е стигнал до крайния извод, че ищцата е претърпял неимуществени вреди.

Правилно от адм. съд се приемат за доказани, вреди представляващи негативни и отрицателни емоции, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. Обосновано съдът е ценил гласните доказателства като достоверни и обективни, предвид личните и непосредствени впечатления на свидетелите К. М. и Т. Г. и с оглед липсата на доказателства в друга посока, разколебаващи доказателствения интензитет и достоверност на свидетелските показания.

В резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт лицето е търпяло негативни усещания, които са повлияли на неговото физическо и психическо състояние. Несъмнено доказателствата от делото сочат за отрицателни емоции, чиито интензитет и времетраене обуславят обезвреда. Ищцата е била силно притеснена и стресирана, потисната, изпитвала унизително чувство от неоснователно обвинение в престъпление. Загубила работата си, тъй като без СУМПС не можела да упражнява трудовите си функции като търговски представител.

3. От адм. съд изследвана причинно- следствената връзка, между отменения адм. акт и претърпените неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав приема довода, че вредите са преки, тъй като в случая са адекватна, обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се резултат от увреждането- чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат.

Тези негативни преживявания на ищеца, причинени от адм. акт подлежат на репариране и поради това правилно адм. съд е приел, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

Налице са всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновната отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт.

4. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател необоснованост на решението при определяне на размера на обезщетението. Обосновано от първостепенния съд е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, като са развити обосновани и логични съображения, свързани с търсенето на справедливост и конкретна парична еквивалентност.

Настоящият състав намира обезщетението за справедливо определено с финансов еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Съдът е отчел конкретните факти, продължителността и интензитета на негативните емоционални състояние на лицето. Присъдената сума дава правилно разрешение на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Правилно разноските в съдебния акт са определени, съобразно правилото от чл.10, ал.3 ЗОДОВ.

Решението на адм. съд в обжалваната му част, като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на делото, предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната страна, ОДМВР– Пазарджик следва да бъде осъдена да й заплати възнаграждението за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, изчислено в размер на 240, 23 лв. или след конвертиране в размер от 123 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение