Определение № 227 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 29.12.2014 г. на Г. М. А. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд – [населено място] по гр. д. № 1812/2013 г., с което е прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство гражданският брак между Л. П. А. и Г. М. А., като родителските права върху роденото от брака дете М. Г. М. са предоставени на майката и молителят е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 190 лв. Ответникът по молбата подава писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, с който смята същата за недопустима и неоснователна по същество. При осъществяване на правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав приема следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила решение в частта, в която бракът между Г. М. А. и Л. П. А. е прекратен с развод е процесуално недопустима. Съгласно чл. 303,ал.2 ГПК не се допуска отмяна на влязло в сила решение, с което е постановено развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. С оглед на това в тази част същата следва да се остави без разглеждане. В останалата част молбата е редовна и допустима. Подадена е на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като молителят твърди, че в нарушение на съответните правила е бил представляван от лице по чл. 29 ГПК; отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК, и е подадена в срок. С оглед на това в тази част същата следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение