Определение № 915 от 20.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4313/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу определение №549 от 22.07.13г. по т.д.2467/13г. на Върховен касационен съд, І т.о. Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място] счита частната жалба за основателна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане съвместната частна жалба на настоящия жалбоподател и [фирма] – [населено място] против определение № 862 от 25.03.2013г. по ч. т.д.№ 3 46/13г. на Пловдивски апелативен съд. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, какъвто съобразно императива на чл.613а ТЗ са определенията на съда по несъстоятелност, постановени по реда на чл.692, ал.2, 3 и 5 ТЗ. Частната жалба е неоснователна. Чл. 613а ТЗ изрично определя редът и условията за обжалване на актовете на съда, постановени в производството по несъстоятелност.Съобразно текста се извежда и лимитивно уредената възможност за инстанционен контрол върху тези актове, като ал.1 определя възможността за общ контрол, осъществяван по реда на ГПК в това число и пред ВКС, а ал. 3 определя обжалваемостта на актовете извън изчерпателно изброените по ал.1, чието обжалване е само пред съответния апелативен съд. Следователно, след като обжалваното пред ВКС, І т.о. определение по чл. 692 ТЗ не попада сред определенията посочени в ал.1 на текста, то правилно решаващият състав е оставил без разглеждане жалбата срещу него. В този смисъл правно необосновани са доводите на жалбоподателя, свързани с приложимостта на общите правила на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като специалния закон дерогира общия, а не обратното, в какъвто смисъл е и незаконосъобразния довод на страната. Извън предмета на настоящето производство са развитите доводи за допускане на фактически грешки в обжалваното определение тъй, като процесуалния ред за поправката им е различен от този по иницииране на инстанционен контрол. С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.