Решение № 164 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 902/2011 г.

Решение № 164 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 902/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Ръководство въздушно движение" срещу решение от 27.07.2010 г. по гр. дело № 2644/2009 г. на Софийски градски съд, с което е след отмяна на решение 2.12.2008 г. по гр. д № 28114/2004 г. на Софийски районен съд е присъдено уговорено в колективен трудов договор обезщетение, като е тълкувана клауза в К. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон с оглед тълкуването, дадено от въззивния съд по спорния въпрос за коя категория служители се отнасят претендираните обезщетения по чл. 64 от К. /колективен трудов договор/, при предпоставката брой години трудов стаж в Р. след 1.01.1969 г. Съображения относно действителната воля на страните и съответното на нея тълкуване са развити в писмена защита, изтъква се спецификата на работата в нарочно обособената във връзка дейността по ръководство на въздушното движение структура. Претендират се разноски, по закон. Ответникът Л. Ц. С. оспорва жалбата в отговор и писмена защита. Трудовият стаж по смисъла спорния текст за периода след 1969 г. е придобитият в различни структури на общия тогава работодател СО (Д.) Б. Б., между които структури секцията Р. и АСУВД в Института по въздушен транспорт, а не единствено съществувалата Дирекция Р., на базата на която структура е създадено юридическото лице на настоящия ответник. Претендира разноски, по списък. С определение № 45 от 16.01.2012 г. на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса за тълкуване съдържанието на клауза в договор съгласно правилата на чл. 20 от ЗЗД предвид спецификата, свързана с целта и предмета на Колективния трудов договор, с оглед на значението, което има привързването на специфичния трудов стаж, като основание за обезщетение, към организационно обособената единица, в която е полаган. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, при основанието на чл. 291, т. 3 от ГПК и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд намира следното: Когато от уредбата в Колективен трудов договор (К.), сключен по предприятие, произтичат права за съответна категория работници и служители да получат обезщетения в по-голям размер при прекратяване на трудовото правоотношение на определени основания, за да бъде изключен конкретен служител от кръга правоимащи лица, работодателят следва да се позове на клауза с ясно съдържание. Касае се за договорна уредба на обществени отношения (трудови или осигурителни), когато с Колективен трудов договор се договарят обезщетения в по-висок размер, при основания за получаването им, уредени в Кодекса на труда. Поради това от значение при тълкуване на вложеното съдържание относно кръга правоимащи лица е утвърдената в трудовото право терминология и нейното нормативно съдържание, относно понятията "трудов стаж", "предприятие" "поделение", или "работодател". Без да се позове на ясно договорена условност или на закона, работодателят не може да отказва обезщетение в полза на правоимащ по Колективен трудов договор, изтъквайки ограничения с оглед спецификата на работата или своята организация, които нямат изражение в съдържанието на К. Изведеният по-горе принцип при тълкуване на уговорките в Колективен трудов договор е съобразен от въззивния съд при решаващата му дейност, а касационната жалба е по същество неоснователна От съдържанието на конкретната спорна клауза на чл. 64