Определение № 49 от 28.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 61/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК по повод спор за подсъдност между СГС и Окръжен съд – Варна, повдигнат от последния. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете за установено следното: Повод за сезирането първоначално на СГС по нохд № 2715/19 г. по описа на СпНС /закрит/ е станала молба от Ц. И. С. - наследник на починалия осъден по делото И. П. С. с искане за връщане на веществени доказателства, иззети по досъдебно производство № 5/2018 г. на ТС „БОП“ – Варна, пр. пр. № 810/2018 г. на Специализираната прокуратура. Въз основа на последното по внесен обвинителен акт срещу П. К. П. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, вр. ал.2 и чл.354а, ал.2, вр. ал.1 от НК е било образувано нохд № 845/22 г. по описа на ОС - Варна, приключило с одобрено споразумение от 13.02.2023 г. Поради това с определение от 05.11.2024 г. СГС е изпратил молбата за произнасяне на ОС – Варна по нохд № 845/22 г. С оглед констатацията, че в по-ранен момент спрямо И. С. и други шест обвиняеми е било одобрено споразумение за решаване на делото по нохд № 2715/19 г. по описа на СГС, /преди това СпНС / и липсата на яснота къде се намират претендираните веществени доказателства, ОС – Варна е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, което е сторено двукратно – с разпореждане от 19.11.2024 г. и разпореждане от 21.01.25 г., след дадени от ВКС указания за прекратяване на производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК. При така проследената по делото фактология, ВКС счете, че компетентен да разгледа постъпилата молба за връщане на веществени доказателства по делото е ОС- Варна, който се е произнесъл последен спрямо единствения останал обвиняем по същото наказателно производство П. П.. Действително по нохд № 2715/19 г. по описа на СГС /преди това СпНС/ първоначално е било одобрено споразумение спрямо по-голямата част от обвиняемите в производството и сред тях е бил и И. С., от когото се твърди да са били иззети процесните веществени доказателства. Не може да се счете обаче, че при одобряване на споразумението е налице пропуск на съда по чл.381, ал.5, т.6 от НПК да обсъди съдбата на веществените доказателства и това да е основание за последващо негово произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, какъвто е разглежданият случай по чнд № 1350/12 г. по описа на ВКС, І НО, на което е направено позоваване в сезиращото разпореждане на ОС – Варна. Изрично в одобрения от съда текст на споразумението е отразено, че веществените доказателства /макар и посочени като доказателствени средства/ остават по делото, което макар и общо формулирано, очевидно сочи за преценката, че всички са счетени за необходими за нуждите на продължилото наказателно производство за същите престъпления спрямо две други лица към този момент. Поради това и произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.1 от НПК се дължи от ОС – Варна, с чийто акт окончателно е приключило наказателното производство. Решението на обсъждания въпрос по никакъв начин не е обусловено от соченото неясно местонахождение на веществените доказателства, което има отношение най-вече към изпълнението на все още липсващия съдебен акт по същество, а възможността за молителите да атакуват същия по съответния процесуален ред при неблагоприятен за тях изход е налице, независимо, че не са били страна в наказателното производство. Предвид изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение