Определение № 52 от 20.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 437/2019 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд – гр.Монтана. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, според което делото следва да бъде изпратено за разглеждане на РС – гр.Видин. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, взе предвид становището на прокурора, намира следното: Съдебното производство по АНД № 423/2019г. е било образувано пред РС – гр.Видин въз основа на жалба на Г. Я. П., от [населено място], обл. Видин, срещу наказателно постановление № ДАИ- 0000025 от 12.02.2019г., издадено от Началник отдел АНД в ГДАИ - гр.С. С определение от 02.04.2019г., постановено по същото дело, РС - гр.Видин е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС – гр. Монтана. Приел е, че инкриминираното административно нарушение е извършено на територията на гр.М., поради което е намерил, че компетентен да се произнесе по жалбата, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, е РС - гр.Монтана. Пред РС – гр. Монтана е образувано АНД № 576/2019г. С определение № 133/12.04.2019г. производството по делото е прекратено по съображения, че нарушението – предмет на административно-наказателното производство, е реализирано на територията на гр.В., където е адресът на дружеството и неговото местонахождение, а в гр.М. само е била направена проверката по сигнала. Повдигнат е спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че настоящето административно-наказателно дело следва да бъде разгледано и решено по същество от РС – гр.Видин.. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателно постановление е мястото, където е извършено или довършено нарушението. В процесния случай нито в акта за установяване на административното нарушение, нито в наказателното постановление изрично е визирано конкретно населено място като местоизвършване на административното нарушение. Посочено е като място на установяване на нарушението гр.М., чрез извършване на справка в информационната система на АА ИА въз основа на подаден сигнал. Както в акта, така и в наказателното постановление обаче е посочено, че проверката е извършена за КТП „А.“ АД и са описани подробно фактическите обстоятелства на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, а именно, че на 08.06.2018г. в качеството си на председател на комисия за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на пътни превозни средства, при преглед на л. а. С. В. с рег. [рег.номер на МПС], не е преустановил извършването на периодичен преглед на МПС, за което при автоматична проверка в информационната система не се е получило потвърждение, че не се дължи местни данъци и такси, а е издал протокол със заключение, че ППС се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. От писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка е видно, че „А.“ АД въз основа на разрешение 922/23.03.2017г. извършва периодични прегледи за проверка на техническата изправност на КТП с адрес гр. В. Южна промишлена зона, където е проведен и техническият преглед, при който за описаното административно нарушение Г. П. е наказан. Следователно местоизвършването на административното нарушение е гр. В. Действащата и приложима нормативна уредба - чл. 59, ал. 1 от ЗАНН определя местната подсъдност пред РС – гр.Видин, който е компетентен да реализира съдебния контрол, като се произнесе по жалбата, депозирана от Г. Я. П. срещу цитираното наказателно постановление. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение