Определение № 5530 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10811/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от АПК. Образувано е по искане на „Риссманн България“ ООД за изменение на решение № 1450/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10811/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Иска се изменение на решението по отношение на разноските. Ответникът по молбата – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София не изразява становище по основателността на искането в предоставения срок по чл. 176а, ал. 2 от АПК. Настоящия състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че искането е подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение № 1450/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10811/2025 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение е отменил решение № 4067/22.08.2025 г., постановено по адм. д. № 328/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград и вместо него е постановил отхвърляне на жалбата на „Риссман България“ ООД срещу ревизионен акт № 2200123001337-091-001/13.12.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. С решението е осъдено дружеството „Риссманн България“ ООД да заплати на Националната агенция за приходите разноски за двете инстанции в размер на 2865, 16 евро. Видно от мотивите на решението, чието изменение в частта на разноските се иска, при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, настоящият състав е съобразил направеното в открито съдебно заседание на 19.01.2026 г. от адв. Кискинов възражение за прекомерност. В тази връзка съдът е изложил, че оплакванията в касационната жалба напълно преповтарят съображенията изложени в решението на административния орган. Акцентирано е на проявената процесуална активност от страна на ответника по спора. Така възнаграждението за юрисконсулт за двете съдебни инстанции е определено общо в размер на 2000 евро и внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 865, 16 евро. В искането за изменение на решението по отношение на разноските отново се обосновава прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение, което според разбирането, съдържащо се в искането, следва да бъде определено в размер по – нисък от 2000 евро. В тази насока са изложени подробни съображения, че положените от юрисконсулта на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София процесуални усилия не заслужават дори присъденото възнаграждение в намален размер. Изтъква се, че правната сложност на спора не обосновава определения от съда размер на възнаграждението. Искателят счита, че при прилагане на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, съдът е определил възнаграждението в противоречие със задължителното тълкуване на СЕС, възприето в решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22. Твърди се, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, който препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ. В заключение сочи, че директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София не е направил разноски за процесуално представителство от юрисконсулт. Искането е неоснователно. Доколкото в частта за разноските решението е с характер на определение, то за изменението му следва да се осъществили обстоятелствата по чл. 253 от ГПК. Не е настъпила промяна на обстоятелствата, при съобразяване на които е постановен съдебния акт, постановяването на съдебния акт не е резултат на грешка или пропуск. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г.) на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По този начин чл. 161 от ДОПК регламентира изчерпателно случаите, в които се присъждат разноски по съдебните производства по този кодекс, включително и по отношение на определянето на техния размер. Това обстоятелство несъмнено обуславя неприложимостта на § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, който предвижда приложимост на чл. 143 от АПК, съответно чл. 78 от ГПК по отношение на неуредените въпроси. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Тази разпоредба не намира приложение в условията на субсидиарност и не дерогира специалната разпоредба на ДОПК. При съобразяване на изложеното неоснователно се явява твърдението на искателя, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по редна на чл. 143, ал. 3 от АПК, който препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ. Размерът на възнаграждението за юрисконсулт е съобразен с фактическата и правна сложност на спора. Настоящият съдебен състав не приема като правилно разбирането, че посочените и присъдени разноски са неразумни и непропорционални. Съобразен е предмета на спора, свързан с приложимостта на норми от националното право, както и на разпоредби от правото на ЕС в Директивата за ДДС и Регламент за изпълнение № 282/2011, и относимата към спора практика на СЕС. Несподелим е доводът на молителя за липса на процесуална активност от страна процесуалния представител на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София до степен на незаслуженост дори на присъденото възнаграждение в намален размер. Противно на това твърдение, присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение са съобразени с активното процесуално поведение на процесуалните представители на приходната администрация, като страната е била представлявана от юрисконсулт във всяко едно от четирите проведени съдебни заседания в производството пред първоинстанционния съд, така и в двете съдебни заседания в производството по касационното обжалване на съдебното решение. Видно от данните по делото процесуалните представители на приходната администрация са били запознати подробно с фактическите установявания за конкретния случай и приложимите материалноправни разпоредби, като аргументирано са защитавали правните си позиции в двете фази на инстанционен съдебен контрол. С оглед на обстоятелството, че минималният размер на разноските е именно този, определен съобразно наредбата, представляващи възнаграждение за адвокат не биха могли да се определят като неразумни. При разумност на присъдените разноски, съобразени с процесуалното поведение на юрисконсултите и несъмненото познаване от тяхна страна на спора, присъдените разноски се определят и като пропорционални. Неоснователно е възражението за липса на реално осъществени разноски от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София във връзка с осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт. Както ГПК, така и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на представители по пълномощие на страните в производството. Не е налице привилегия за определени правни субекти, защитавани от юрисконсулт и претендиращи присъждане на разноски за производството, като адвокатско възнаграждение, доколкото принципът за възстановяване на разходите за процесуална защита е присъщ на българския правен ред. Приравняването при определяне на размера на възнаграждението на страните, при което на страната, представлявана от юрисконсулт се присъжда минималното адвокатско възнаграждение е резултат от идентичността на осъществяваните процесуални функции. След като е налице идентичност в осъществяваното процесуално представителство, то осъщественото законодателно разрешение за присъждане на минималния размер на адвокатско възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт, съставлява израз на осъществена законодателна симетрия за еднаква по своята същност процесуална дейност – решение № 10 от 29 септември 2016 г. по к.д. 3/2016 г. Именно от аспекта на тази законодателна симетрия следва да се съобрази и приложимостта на решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438 от 2022 г. Посоченото решение в относимата си част само и единствено постановява, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с наредба, като съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Подобно обстоятелство, обаче не препятства националния съд да приложи минималния размер за адвокатските възнаграждения, предвиден в наредбата, в случая за юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, и положения труд. Неоснователно се поддържа от „Риссманн България“ ООД, че в касационната жалба не са изложени относими касационни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Изложените в касационната жалба основания са в достатъчна степен мотивирани и въпреки преповтарянето в нея на съображенията на административния орган в решението потвърждаващо ревизионния акт от същата непротиворечиво се установяват въведените от касатора твърдения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Тази съдебна инстанция не съобразява изложените доводи във връзка с размера на заплатения от „Риссманн България“ ООД адвокатски хонорар за първата инстанция и последващото му сторниране, поради оспорен от ръководството на дружеството размер на фактурираното от адвоката възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, доколкото същите са неотносими към искането за изменение на решението, в частта за разноските. По изложените съображения, настоящият съдебен състав установява липсата на правно основание за изменение на решение № 1450/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10811/2025 г., Върховният административен съд, в частта за разноските, което обуславя отхвърляне на искането. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 176а от АПК, Върховният административен съд