Определение № 5309 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Бекар 4000“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Стефан и Обрейко Обрейкови“ № 39, подадена чрез процесуален представител – адв. Щерева, срещу Определение № 2891 от 12.03.2026 г. по адм. дело № 616/2026 г. на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу бездействие на кмета на Община Пловдив, а при условията на евентуалност на кмета на район “Централен“ при Община Пловдив да извършат фактически действия по изпълнението на Заповед № 25ОА-3634/10.12.2025 г. на кмета на Община Пловдив и провеждането на административна процедура по категоризация на туристически обект – кафе - бар „Куатро“, находящ се в гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, включително чрез издаване на временно удостоверение за открита процедура по категоризация и определяне на вида и категорията на обекта и издаване на Заповед за определяне на вида и категорията на обекта. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че действията, които е поискал да бъдат извършени, не могат да се квалифицират като индивидуални административни актове, с оглед на което счита, че съдът е следвало да осъди ответника да изпълни дължимите действия. Твърди, че в случая разпоредбата на чл. 256 АПК е единственият възможен път за защита. Посочва, че отказът на съда да разгледа неговото искане е довело до необосновано ограничаване на неговото право на защита и е несъвместимо с принципа на ефективна съдебна защита. Счита, че в приложното поле на чл. 256, ал. 1 АПК, попадат и онези дължими от кмета на общината или кмета на района действия, които са част от производството по издаването на крайния акт. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на Община Пловдив – изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли съда да остави в сила съдебния акт. Ответникът – кметът на район „Централен“ при Община Пловдив, не взема становище по жалбата. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел за установено следното: На 21.11.2025 г. „Бекар 4000“ ООД, ЕИК 203411838 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Стефан и Обрейко Обрейкови“ № 39, представлявано от управителя И. К., е подало заявление – декларация за категоризация на туристически обект кафе - бар „Куатро“, находящ се в гр. Пловдив, пл.“Съединение“ № 3. На 10.12.2025 г. със Заповед № 25ОА-3634 на кмета на Община Пловдив е открита процедура по категоризация на туристически обект - кафе - бар „Куатро“, находящ се в гр. Пловдив, пл. Съединение“ № 3, собственост на „Геслин“ ООД, ЕИК 825340456, с лице извършващо дейност в обекта – „Бекар 4000“ ООД, ЕИК 203411838, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Стефан и Обрейко Обрейкови“ № 39 и е разрешено да бъде издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект - кафе - бар „Куатро“, находящ се в гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3. На 23.02.2026 г. дружеството е подало искане до кмета на Община Пловдив и кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, чрез Системата за сигурно електронно връчване като е поискало да бъдат извършени всички необходими действия по изпълнение на Заповед № 25ОА-3634/10.12.2025г. на кмета на Община Пловдив, включително и издаване на временно удостоверение на туристически обект - кафе - бар „Куатро“, находящ се в гр. Пловдив, пл. Съединение“ № 3, като бъдат извършени всички организационни и фактически действия по чл.130 от Закона за туризма (ЗТ) за приключване на процедурата по категоризация на обекта. След изтичането на 14 дневен срок от подаване на искането до съответните органи за извършването на необходимите действия, дружеството е подало иск по чл. 256, ал. 2 АПК до съда като е поискало от административния съд да осъди кмета на Община Пловдив, а при условията на евентуалност - кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, да извърши необходимите действия по изпълнението на Заповед № 25ОА-3634/10.12.2025г. на кмета на Община Пловдив и провеждането на административна процедура по категоризация на туристически обект – кафе - бар „Куатро“, находящ се в гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, включително чрез издаване на временно удостоверение за открита процедура по категоризация и определяне на вида и категорията на обекта и издаване на заповед за определяне на вида и категорията на обекта. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че разпоредбата на чл.256 АПК не намира приложение в случая, тъй като процедурата по категоризиране на обект по Закона за туризма приключва с издаването на индивидуален административен акт. Според съда защитата по чл.256 АПК се отнася само до задължения на административния орган за извършване на фактически действия. От приложното поле на тази разпоредба са изключени бездействията на административния орган за извършване на правни действия, каквато е и настоящата хипотеза. Предвид изложеното съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратил производството. Определението е правилно. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт – чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона – ал. 2 на същата разпоредба. В случая се твърди бездействие на кмета на Община Пловдив, в условията на евентуалност - на кмета на район “Централен“ при Община Пловдив, във връзка с подадено от дружеството жалбоподател искане за категоризация на туристически обект. В настоящия случай, не е налице бездействие на административен орган, което да попада в приложното поле на чл. 256 АПК. Бездействие, съгласно посочената разпоредба, е налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение, което произтича пряко от нормативен акт, какъвто в случая не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 130 ЗТ определени от категоризиращия орган длъжностни лица разглеждат заявления-декларациите и приложените към тях документи в 14-дневен срок от датата на постъпването им и след като констатират, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1, 2 или 3, изготвят мотивирано предложение до съответния категоризиращ орган или до оправомощено от него длъжностно лице да открие процедурата по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно удостоверение за откритата процедура по категоризиране. При констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 129, ал. 1, 2 или 3, длъжностните лица по ал. 1 писмено уведомяват заявителя и определят 14-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняването им. Ако в указания срок по ал. 2 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта. Временното удостоверение за открита процедура по категоризиране, с изключение на случаите по чл. 131, е със срок на валидност за туристически обекти, подлежащи на категоризиране от кметовете на общини - три месеца. В срока по ал. 4 на временните удостоверения категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице определя експертна работна група за проверка на място в обекта за съответствието му с изискванията за заявената категория. При необходимост от съдействие във връзка с действията по ал. 1 и/или 2 и/или за проверките по тази алинея длъжностните лица по ал. 1 писмено уведомяват председателя на съответната ЕККТО, който свиква заседание на ЕККТО в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. За резултата от проверката по ал. 5 се съставя констативен протокол, който отразява всички установени факти и обстоятелства от проверката и предложение до съответната ЕККТО, за: 1. определяне на вида и категорията на туристическия обект, които са заявени или които са установени от експертна работна група при проверката на място в обекта, или 2. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) отказ за определяне на вида и категорията на туристическия обект - когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 113 или не е представило документ съгласно чл. 129. Категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на съответната ЕККТО със заповед: 1. определя вида и категорията на обекта и издава удостоверение за определена категория – в случаите по ал. 6, т. 1; 2. мотивирано отказва определянето на вида и категорията на туристическия обект – в случаите по ал. 6, т. 2. Определянето на вида и категорията се извършва в сроковете по ал. 4. Заповедите по ал. 3 и 7 се изпращат на заявителя и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че процедурата по категоризиране на туристически обекти по чл. 130 ЗТ приключва с издаването на индивидуален административен акт (заповед, с която се определя вида и категорията на обекта или отказ да се определи вида и категорията на туристическия обект). В жалбата се твърди, че е издадена заповед за откриване на процедура по категоризиране на туристически обект, както и че процедурата не е приключила. В закона са посочени срокове, в които съответният компетентен орган – в случая кметът на общината, следва да се произнесе. В случай, че административният орган бездейства и не издава административен акт в сроковете по чл. 130 ЗТ, то за настоящия частен жалбоподател е налице възможността да обжалва мълчалив отказ на административния орган по смисъла на чл. 58, ал.1 АПК. Съгласно цитираната разпоредба непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Разпоредбата на чл.149, ал. 2 АПК предвижда възможност мълчаливият отказ да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. От изложеното до тук следва, че за дружеството-частен жалбоподател е съществувал друг ред за защита – а именно чрез подаване на жалба по реда на чл. 145, във връзка с чл. 149, ал.2, във връзка с чл.58, ал.1 АПК, а не чрез подаването на иск по чл.256 АПК. Следователно не е налице необосновано ограничаване на правото на защита на частния жалбоподател, както и нарушение на принципа на ефективна съдебна защита. Защитата по чл.256 АПК е допустима само, когато административният орган не изпълни свое задължение за извършване на фактически действия, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай. От изложеното по горе следва извод за правилност на заключението на първоинстанционния съд, че не са предмет на защита по реда на чл. 256, ал. 1 АПК, задълженията на административния орган за издаване на административни актове, поради което и търсената защита е недопустима. С оглед изложеното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение