Определение № 571 от 25.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2455/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу определение № 707 от 12.11.2025 г. по в.т.д. № 596/2025 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба вх. № 29139/31.10.2025 г. на „ЗАД Армеец“ АД за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение № 513 от 20.10.2025 г. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност, постановяване при нарушение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт. Моли се за отмяната му и постановяването на друг съдебен акт, с който да бъде определен справедлив размер на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна във въззивното производство. Твърди се, че въззивният съд е изложил неправилни и незаконосъобразни мотиви, позовавайки се на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, макар да е констатирал, че размерите определени в нея са незадължителни. Сочи се, че съдът неправилно е определил дължимите по делото разноски за процесуалния представител на ответника- въззиваем, без да вземе предвид критериите съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС, извършвайки крайно субективна преценка за правната и фактическата сложност на делото. Според жалбоподателя въззивният съд не е взел предвид реално извършените процесуални действия във въззивното производство, а е съобразил размера на адвокатското възнаграждение единствено с материалния интерес по делото и качеството на страните- търговци. Ответникът по частната жалба- „Лаури- България“ ООД е депозирал отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийски апелативен съд е посочил, че с въззивното решение по делото е потвърдено първоинстанционното решение по т.д. № 2861/2021 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от ищеца „ЗАД Армеец“ АД срещу „Лаури- България“ ООД искове по чл.410 ал.1 т.2 КЗ за заплащане на сумите от 105 765,78 лв. и 188 389,03 лв., представляващи регресни вземания за изплатени застрахователни обезщетения по две щети от настъпило застрахователно събитие, като с въззивното решение в полза на ответното дружество „Лаури- България“ ООД са присъдени разноски в размер на 10 215 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция, без да е уважено възражението на ищеца по чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на същите. При повторното разглеждане на въпроса Софийски апелативен съд е счел, че не намира основание за коригиране на така присъдените разноски, позовавайки се на подробно изложените във въззивното решение аргументи. Съдът единствено е посочил, че с оглед на търговската материя на делото, неговия голям материален интерес и голямата му правна и фактическа сложност, уговореното за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение на „Лаури- България“ ООД е обосновано и справедливо. Съдът е допълнил, че този размер на присъдените разноски е близо два пъти по-нисък от незадължителните размери по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Така аргументиран Софийски апелативен съд е заключил, че не е налице основание за намаляване на присъденото за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение на „Лаури- България“ ООД по реда на чл. 78, ал.5 ГПК и е оставил молбата по реда на чл. 248 ГПК от „ЗАД Армеец“ АД без уважение. Настоящият съдебен състав намира изложените от въззивния съд аргументи за правилни, като напълно споделя крайния му извод за размера на дължимото във въззивното производство адвокатско възнаграждение. Действително в мотивите си Софийски апелативен съд не е упоменал изрично задължителното за националните съдебни инстанции решение по дело С-438/22 на СЕС, но правните му изводи са съобразени с него. От една страна съставът се е позовал на незадължителния характер на Наредба № 1/2004 г., определен и с посоченото решение на СЕС, като при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът не е използвал наредбата за коректив. От друга страна е съобразил не само големия материален интерес по делото, но и всички критерии, посочени в решението на СЕС, като е препратил и към мотивите си във въззивното решение, в които изрично е посочил, че при определяне на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция е взел предвид конкретно извършените във въззивното производство процесуални действия, техния обем и сложност, както и факта, че те се различават от процесуалните действия в първата съдебна инстанция, които по своя характер са по-комплексни и обосновават по-висок размер на адвокатското възнаграждение пред Софийски градски съд. От това може да бъде направен извод, че въпреки че апелативният съд не е посочил конкретно решението по дело С-438/22 на СЕС, мотивите и правните му изводи са съобразени с него. Предвид изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да се потвърди като правилно. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение