Решение № 2472 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12089/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик срещу Решение № 4751 от 23.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик по адм. дело № 435/2025 г. С решението съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-1874 от 08.04.2025 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) - Пазарджик към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) - София, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл.106а, ал. 1, т. 7, б. „а” и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е приложена ПАМ временно отнемане на „Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил” № [номер] на водача Н. К. Ю., за срок от една година. Касационният жалбоподател - началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пазарджик, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а” ЗАвтП. В подкрепа на становището си твърди, че са били игнорирани обективни обстоятелствата, а именно, че автомобилът е бил с поставена табела „Такси“, оборудването е било в работен режим, водачът е превозвал двама пътници по конкретен маршрут, а електронният таксиметров апарат с фискална памет (ЕТАФП) не е бил включен, които са достатъчни, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението. Сочи, че законът не изисква актът да бъде съставен единствено от лицето, присъствало на нарушението, а допуска съставянето му въз основа на официална информация, събрана от контролните органи. Счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са многократно завишени и прави искане те да бъдат намалени до предвидения минимум. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде потвърдена заповедта за прилагане на ПАМ. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – Н. К. Ю., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. По делото се установява от фактическа страна следното: Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1874 от 08.04.2025 г. на началника на ООАА - Пазарджик, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 ЗАвтП - временно отнемане на „Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил“ № [номер], на водача Н. К. Ю., [ЕГН], за срок от една година. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че са взети предвид констатациите, съдържащи се в Акт №00153 от 03.04.2025 г. и е прието за установено, че при извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, Т. Гуглева, старши инспектор в ООАА в гр. Пазарджик към ИААА в гр. София, е установила, че на 03.04.2025 г. в гр. Пещера, ул. „Стефан Раков“, с посока на движение на кв. „Луковица“ лицето Н. К. Ю. е управлявал лек таксиметров автомобил „Форд Фокус“ от кат. M1 с peг. № [рег. номер], от категория М1, негова собственост, приведен в работно състояние с включен ЕТАФП и светеща табела „Такси“ с Разрешение № 05 от 01.01.2025 г. за извършване на таксиметров превоз, издадено от Община Пещера, с Пътна книжка серия РА № 124/124 от 17.01.2025 г., като е извършвал таксиметров превоз на два броя пътници – клиенти, като след наемане на автомобила водачът не е включил ЕТАФП. Със Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, на основание чл. 107, ал. 1 ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на ИААА, началниците на ООАА са упълномощени да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. По делото е приет като доказателство Акт за установяване на административно нарушение №00153 от 03.04.2025 г. съставен от Т. Гуглева – старши инспектор в ООАА – Пазарджик, в присъствието на свидетеля И. Л. П., в който е посочено, че Н. К. Ю. е извършвал таксиметров превоз на два броя пътници от центъра на гр. Пещера до кв. Луковица, видно от два броя сведения снети от служител на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пазарджик, сектор СПИП, като след наемане на автомобила водачът не е включил таксиметровия апарат. Приети са сведения от 03.04.2025 г., дадени в хода на административното производство, от А. С. К. и А. Ю. А., снети от инспектор С. Боянов. В сведението А. К. е посочила, че е била на лекар и е хванала такси от центъра до махалата в кв. „Луковица“ и таксито с номер [рег. номер], без да пуска апарата е взело по два лева, които ще му платят. В сведението, дадено от А. А., същият е посочил, че на 03.04.2025 г. хванал такси от центъра на гр. Пещера до махалата в кв. Луковица. С него била майка му и една друга жена. Уговорката им била по два лева без да пуска апарат. Таксито било с номер [рег. номер]. Приети са Удостоверение № 1013271 от 22.12.2022 г., за водач на лек таксиметров автомобил на Н. К. Ю., валидно до 22.12.2027 г., Пътна книжка серия РА № 124/124 от 17.01.2025 г. на лек таксиметров автомобил „Форд Фокус“ с peг. № [рег. номер] с водач Н. Ю. и пътен лист от 03.04.2025 г. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите А. Ю. А. и А. С. К., пътници в проверения таксиметров автомобил и свидетелят Т. Гуглева - старши инспектор в ООАА - Пазарджик. От показанията на свидетелите А. и К. съдът е установил, че жалбоподателят е техен съсед, който им е предложил да ги закара до вкъщи, тъй като са в една посока. Според свидетеля А. не са плащали за превоза, тъй като жалбоподателят му е правел услуга. Свидетелката К. е потвърдила, че Н. (Н. Ю.) й е предложил да ги закара до вкъщи, в каквато посока е бил и той. Не е поискал да му се заплаща превоза. Писмените обяснения дадени от нея били написани от другия пътник в колата, тя не ги е чела, а само се е подписала. И двамата свидетели са категорични, че не са заплащали превоза, тъй като не са им поискани пари за това. Свидетелката Т. Гуглева – старши инспектор в ООАА в гр. Пазарджик е посочила, че проверката на 03.04.2025 г. в гр. Пещера е осъществена съвместно с колеги от Пътна полиция, гр. Пещера. Колегите й от Пътна полиция, гр. Пещера спирали автомобилите на гърба на портала на „Биовет“ АД, посока квартала, вземали обяснения от пътниците и ги довеждали до нея и колегите й в Районното управление (РУ), където се намирали те. Колегите й от Пътна полиция донесли два броя обяснения, които са взели и на база на тях са констатирали, че пътници са превозвани без да е бил включван таксиметровият апарат, т.е. извършено е нарушение. Тя няма преки наблюдения над това кога е спрян автомобилът и кой се е возил в него. Колегата й П., който е свидетел при съставянето на АУАН, също е бил с нея в РУ. Актът, послужил като основание за прилагане на ПАМ, е съставен от нея въз основа на двата броя обяснения от пътници, предоставени й от колегите от Пътна полиция, гр. Пещера. Колегата й се е подписал в качеството на свидетел на база на двата броя иззети писмени обяснения от пътници. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Извършил е анализ на разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ ЗАвтП, на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП и на чл. 38 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Приел е, че процесната ПАМ се прилага при наличието на две кумулативни предпоставки: извършване на таксиметров превоз на пътници от водача и невключен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Предвид установените по делото факти е достигнал до извод, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин осъществяването на таксиметров превоз по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП. Кредитирал е показанията на свидетелите А. и К., за които е приел, че съответстват на събраните по делото доказателства, в това число и на показанията на св. Гуглева, която не е присъствала на мястото на проверката и няма преки впечатления от нея. Посочил е, че фактическата обстановка в АУАН № 00153 от 03.04.2025 г., на която се е позовал административният орган при издаването на обжалваната заповед, е описана от служителите на ООАА, без същите да са били на мястото на твърдяното нарушение, без същите лично да са извършили проверката и непосредствено да са възприели фактите и обстоятелствата по отношение на описаното нарушение. Счел е, че не е спазена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 АПК, тъй като писмените обяснения, събрани в хода на административното производство, не са приподписани от служителите на ООАА, които са компетентни да извършват проверки по ЗАвтП. При снемане на обясненията не е спазена разпоредбата на чл. 44, ал. 4 АПК, съгласно която административният орган разяснява да даващите сведението лица, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Приел е, че при описанието на фактическите основания за прилагане на ПАМ са налице вътрешни противоречия и неясноти, доколкото не може да се установи дали лекият таксиметров автомобил е бил с включен ЕТАФП или не, която е и една от основните предпоставки за да се приеме, че е налице посоченото нарушение. Въз основа на горното съдът е направил извод, че административният орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин наличието на фактическите предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ ЗАвтП за издаване на оспорената заповед и я е отменил. С оглед изхода на спора е осъдил ООАА - Пазарджик да заплати на Н. К. Ю. направените по делото разноски в размер на 1010,00 лв., от които 10,00 лв. – за държавна такса и 1 000,00 лв. – за адвокатско възнаграждение. Решението е частично неправилно. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно липсата на предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ ЗАвтП за издаване на оспорената заповед. В случая като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ ЗАвтП, съгласно която за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза, която мярката се осъществява чрез отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил (чл. 106а, ал. 2, т. 6 ЗАвтП). Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 26 от § 1 от ДР на ЗАвтП, „Таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. При тази нормативна регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен таксиметров превоз на пътници и 2. превозът да се извършва без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приел, че от съвкупната преценка на съдържащите се по делото доказателства, не се установява наличието на регламентираните в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1874 от 08.04.2025 г. на началника на ООАА - Пазарджик е налице противоречие, относно това бил ли е включен таксиметровият апарат при извършване на процесния превоз. В заповедта първоначално е посочено, че таксиметров автомобил „Форд Фокус“ от категория M1 с peг. № [рег. номер], е „приведен в работно състояние с включен ЕТАФП и светеща табела „Такси“. Същевременно в заповедта е прието, че „след наемане на автомобила водачът не е включил ЕТАФП“. Посоченото противоречие относно една от предпоставките за прилагане на ПАМ е достатъчно, за да доведе до незаконосъобразност на заповедта. Същевременно в заповедта е посочено, че е извършван таксиметров превоз на два броя пътници, без същите да са индивидуализирани, а в хода на съдебното производство е установено, че пътниците в автомобила са били трима. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съдържащите се в административната преписка писмени обяснения, снети от пътниците в автомобила и послужили като основание за прилагане на ПАМ, не са събрани по надлежния ред. Обясненията не са оформени съгласно изискванията на чл. 44, ал. 2 АПК, доколкото не са подписани от административния орган или негов служител, а от трето лице – служител в СДВР - Пазарджик. При снемането на обясненията не е спазена и разпоредбата на чл. 44, ал. 4 АПК, съгласно която административният орган е следвало да разясни на далите обяснение лица, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. В хода на съдебното производство от разпитаните като свидетели пътници в автомобила не е установено по безспорен начин наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ. Свидетелят А. Ю. А. е заявил, че не е видял дали таксито е с пуснат апарат или не. Свидетелката А. К. също е заявила, че не е видяла дали апаратът е пуснат или не. Наред с това свидетелката Т. Гуглева – старши инспектор в ООАА, за която в заповедта е посочено, че е установила посочените в нея обстоятелства, не е била на мястото на проверката и също не е имала преки възприятия относно това дали ЕТАФП е бил включен или не. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено по безспорен начин наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а" ЗАвтП за прилагането на конкретната ПАМ. Решението, в частта, с която е отменена Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1874 от 08.04.2025 г. на началника на ООАА – Пазарджик, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неправилно е обаче решението в частта, досежно присъдените с него разноски. Видно от диспозитива на съдебния акт, съдът е осъдил Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик да заплати на Н. К. Ю., направените по делото разноски в размер на 1 010,00 лв. Според легалната дефиниция в § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая предвид чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ именно тя е юридическо лице и поради това тя, а не областният й отдел следва да поеме направените по делото от насрещната страна разноски. Предвид това решението, в частта на присъдените с него разноски, следва да бъде отменено, а разноските следва да бъдат присъдени в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – юридическото лице в чиято структура е органът издал оспорения административен акт. ИААА следва да бъде осъдена да заплати на Н. К. Ю. сумата от 516,40 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 1 010,00 лева. От касационната жалба не става ясно дали направеното възражение за прекомерност касае само евентуално претендираните в касационното производство разноски или и тези, присъдени с решението на първоинстанционния съд. Дори обаче да се приеме, че възражението касае и присъдените с първоинстанционното решение разноски, същото е несвоевременно, тъй като е направено за първи път едва в касационната жалба. За касационното производство разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение