Определение № 224 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение30.03.2015 г.докладчик Борис Илиев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. з. и. – В. срещу определение на Варненски окръжен съд № 3501 от 03.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 2771/ 2014 г и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1625/ 2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по искане на Р. з. и. – В. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски окръжен съд № 3501 от 03.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 2771/ 2014 г. С него е потвърдено определение на Варненски районен съд от 20.10.2014 г. по гр.д.№ 10302/ 2014 г., с което е оставено без уважение искането частния жалбоподател (ответник в основното производство) за прекратяване на производството поради неподсъдност. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като предметът на спора е законосъобразност на акт на министър, а разрешаването на този спор е в компетентност на Върховния административен съд. Окръжният съд приел обратното, поради което актът му следва да бъде допуснат до касационно обжалвано и отменен, а делото да бъде изпратено по подсъдност на компетентния съд. Ответната страна, Б. Г. Б., оспорва жабата като недопустима и моли да не бъде разглеждана по същество. Според нея определението не въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, защото не прегражда развитието на делото. Евентуално счита частната жалба за неоснователна, тъй като заповедта на министъра съставлява едностранно волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение и спорът за последиците от него е от компетентност на районните съдилища като първа инстанция. Съдът намира за основателни възраженията на ищцата за недопустимост на частната жалба. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, т.9 в/, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване. Следователно обжалваното от Р. з. и. – В. въззивно определение е окончателно (както е посочено в самия съдебния акт), а подадената срещу него частна жалба - недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд