Определение № 924 от 21.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1655/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби на насрещните страни по спора – ищеца Г. П. Г. и ответниците П. А. М., Н. А. И. – И., И. А. И. и И. А. И.. С касационната жалба на ищеца се атакува решение № 126/30.04.2024 г. по в.т.д. № 319/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта, с която е частично потвърдено решение № 149/29.03.2023 г. по т.д. № 609/2022 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявените от ищеца срещу всеки един от ответниците искове за сумата от по 5 142,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от по 30 000 лева за периода от 01.01.2021 г. до 09.09.2022 г. С депозирана в проведеното на 10.03.2025 г. открито съдебно заседание молба ищецът Г. П. Г., чрез процесуалния си представител адв. К. М., заявява отказ от исковете – предмет на подадената от него касационна жалба, и иска прекратяване на делото в тази част. Съгласно представеното пълномощно адвокатът разполага с представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК за разпореждане с предмета на спора. Съгласие на насрещната страна не е необходимо при отказ от иска. При тези данни настоящият състав намира, че с направения валиден отказ от част от предявените искове е десезиран от страната, разполагаща с това право във всяко положение на делото. Производството в сочената част следва да бъде прекратено, а постановените от първата и въззивната инстанция съдебни актове – частично обезсилени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,