Определение № 1889 от 25.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1252/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6967/05.11.2025 г. на К. П. против определение № 570/23.10.2025г. по в. ч. гр. д. № 450/2025г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия против определение № 1156/01.08.2025г. и разпореждане № 593/05.09.2025г. по гр.д.№ 512/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. Жалбоподателят твърди, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно. В частната си жалба излага единствено доводи за редовността на депозираната от него искова молба и основателността на предявения иск, като счита, че е уточнил и конкретизирал обстоятелствата, на които основава същия. Частна жалба вх. № 6967/05.11.2025г. е насочена и срещу определение № 1245/27.08.2025г. на Окръжен съд - Плевен, но в тази й част е върната, с определение № 511/27.11.2025г. по ч.гр.д.№ 450/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново, потвърдено с определение № 1180/22.04.2026г. на ІІ т.о. на Върховен касационен съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: К. П. е депозирал частна жалба срещу определение № 1156/01.08.2025г. на Окръжен съд - Плевен, с което му е даден допълнителен срок за отстраняване констатирани и указани му нередовности на подадена от него искова молба / след изтичане на срока и поради неотстраняването им съдът е постановил връщането й и прекратяване на производството по делото, с определение № 1245/27.08.2025г.. /, както и против разпореждане № 593/05.09.2025г. на първоинстанционния съд, с което е оставена без движение депозирана от него частна жалба вх. № 9860/04.09.2025 г. срещу определението за прекратяване на производство, с указания за внасяне на държавна такса по жалбата. С тук обжалваното определение № 570/23.10.2025г. по ч.гр.д.№ 450/2025г., Апелативен съд - Велико Търново е приел, че така депозираната частна жалба срещу преждепосочените определение и разпореждане е процесуално недопустима. Посочил е, че техен предмет е администрирането на исковата молба, съответно - на частната жалба срещу определението за прекратяване на първоинстанционното производство и тъй като сами по себе си не са преграждащи по-нанатъшното развитие на производствата / първоинстанционно, респ. въззивно /, нито в закона е предвидена изрично тяхната обжалваемост, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Съдът е отбелязал, че жалбоподателят е депозирал и частна жалба срещу Определение № 1245/27.08.2025г. по гр. д. № 512/2025г., с което, поради неизпълнение на дадените указания, съдът е върнал исковата му молба и е прекратил производството по делото, по която пред Апелативен съд – Велико Търново е висящо в. гр. д. № 449/2025г.. Посочил е, че изложените от жалбоподателя доводи за редовност на исковата му молба са относими към оплакванията му срещу определението на първоинстанционния съд за връщане на същата и прекратяване на производството. От друга страна, доводите за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане за внасяне на държавна такса, въззивният съд е счел относими към определението на първоинстанционния, за оставяне без уважение молбата на страната за освобождаване от заплащане на държавна такса по частна жалба вх. № 9860/04.09.2025 г., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, с каквато частна жалба, обаче, не е сезиран. Частната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалваното определение мотиви, че атакуваните от жалбоподателя определение за предоставяне срок, за отстраняване указани нередовности на исковата молба и разпореждане за отстраняване нередовности на частна жалба вх. № 9860/04.09.2025г. срещу определение № 1245/27.08.2025г. на Окръжен съд - Плевен, не са преграждащи развитието на първоинстанционното, респ. на въззивното производство по частната жалба срещу определението за прекратяване на първоинстанционното производство, актове, нито обжалваемостта им е изрично предвидена в закона. Евентуални пропуски или незаконосъобразно процедиране на първоинстанционния съд при постановяването на тези актове, подлежат на контрол по реда на инстанционния контрол на преграждащото определение за прекратяване на първоинстанционното производство - определение № 1245/27.08.2025г. на Окръжен съд – Плевен, съответно - по реда на инстанционния контрол срещу определение за връщане на частна жалба с вх. № 9860/04.09.2025г. на същия съд, ако такова определение би било постановено, поради неизпълнение на дадени с разпореждане № 593/05.09.2025г. указания за внасяне на държавна такса по жалбата. Видно от разпореждане № 642/01.10.2025 г. на Окръжен съд - Плевен, обаче, частна жалба вх. № 9860/04.09.2025г. - с която, впрочем, се атакува определението за прекратяване на първоинстанционното производство - не е върната, а изпратена и без внесена държавна такса, на въззивна инстанция, по конкретни съображения за кумулиране с жалба и срещу отказа за освобождаване от държавна такса с определение № 1373/18.09.2025 г. на Плевенски окръжен съд. Без определение за връщането й от въззивна инстанция, дори разпореждането от 05.09.2025г. да попадаше в някоя от хипотезите на обжалваеми актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, то частна жалба срещу същото би била лишена от правен интерес. Предвид преждеизложеното, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение