Определение № 779 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 494/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от областния управител на област София срещу определение № 41884 от 15.12.2025 г., постановено по адм. д. № 5443/2025 г. по описа на Административен съд – София град, поправено с Определение № 42511/18.12.2025г. по същото дело. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на областния управител на област София за изменение на Решение № 37307 от 12.11.2025г. по адм.д. № 5443/2025г. по описа на АССГ в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на закона и необоснованост. Моли определението да бъде отменено и, вместо него, да бъде постановено друго по същество, с което молбата му за изменение на съдебното решение в частта за присъдените разноски да бъде уважена, като тези разноски бъдат отменени или намалени до възможния минимум, съобразен с практиката на СЕС по тълкуване и прилагане разпоредбите на чл.101, параграф 1 и 2 от ДФЕС. В срока по чл. 232 от АПК ответните страни, Н. С. Д. и Ж. Н. Д., не са депозирали писмени възражения по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София град в производство по чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК е оставил без уважение молбата на областния управител на област София за изменение на Решение № 37307/12.11.2025г. на АССГ, постановено по адм.д. № 5443/2025г. в частта за разноските. За да постанови този правен резултат, АССГ е изложил следните мотиви: С цитираното по-горе съдебно решение съдът на основание чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК е отменил мълчаливия отказ на областния управител на област София да извърши административна услуга по преписка с вх. № ОА23-3039/23.04.2025г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот или отписване на имота от актовите книги, изпратил е административната преписка на областния управител на област София за предоставяне на исканата административна услуга по преписка с вх. № ОА23-3039/23.04.2025г. в 7-дневен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение и е осъдил Областна администрация – област София да заплати на адв. М. Тодорова от гр.София, [ЕГН] сумата от 1000 лв за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. АССГ е заключил, че в случаите, в които страна по административно дело е ползвала адвокатска защита и съдействие, с оглед изхода от правния спор има право на разноски по чл.143, ал.1 от АПК, за сторването на които е представила надлежни доказателства / в т.ч. и за изпълнение на хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА/ и разноските за адвокатско възнаграждение са присъдени в нейна полза от съда с крайния му акт по същество в минималния размер, предвиден в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, при направено своевременно възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК от насрещната страна, въпросът, който следва да бъде преценен във връзка с това възражение, е следният: дали следва присъденото адвокатско възнаграждение да се намали под предвидения в Наредбата минимум след преценка на фактическата и правна сложност на делото и съответствието на присъдената сума с обичайната такава за подобен род дела съобразно разписаното в решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/22 на СЕС или не. Според решението на СЕС дали да се намали адвокатското възнаграждение под предвидения от националното право на държавата- членка минимум е въпрос на преценка от националния съд във всеки конкретен случай с оглед релевантните обстоятелства по делото, както и икономическият и правен интерес, в който случаят се вписва. АССГ е изложил мотиви за предимството на правото на ЕС спрямо националните правни норми на държавата- членка, но в същото време е обосновал извод за това, че не се налага в случая да се определя възнаграждение в по-нисък от предвидения в Наредба №1/2004г.за възнаграждения за адвокатска работа размер. Макар делото да е с обичайната за този вид дела фактическа и правна сложност, съдът намира, че поради несъобразяването на административния орган с константната практика по този вид дела и забавянето в извършване на услугата повече от 7 месеца от подаване на заявлението до него, както и неизвършването на административната услуга и в хода на съдебното производство, значително се повишава негативният ефект върху величината на защитавания интерес. Поради това, с оглед продължителността на неизвършването на услугата и защитавания интерес, съдът е приел,че не следва да определя възнаграждение под минимума по Наредбата. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са всички, развити от частния жалбоподател доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречието му с материалния закон, в т. ч. и с разпоредбите на чл.101, параграф 1 и 2 от ДФЕС. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК вр. чл.236 от АПК. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение