Решение № 2691 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 378/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на ТД Митница Варна при Агенция "Митници", чрез юрк. Йорданов, срещу решение № 9425/30.10.2025 г., постановено по адм.дело № 1891/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова данъчна основа, в която са включени допълнително установени разходи, свързани с внесените стоки. По изложените съображения се претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Прилага писмено становище. Ответникът – „Вокимекс” ООД, в писмен отговор от 06.01.2026 г., подаден от адв. Гьорев, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото за адвокатско възнагрждение. Прилага писмени бележки. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Пловдив е законосъобразността на решение с рег. № 32-242084/07.08.2025 г. към Митническа декларация /МД/ № 24BG002002128121R0 от 04.11.2024 г. на директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 84, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 84а от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 77, § 1, б. "а" във вр. с чл.5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 85, §1 вр. чл. 101, §1 във вр с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС във вр с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ е определена нова данъчна основа на внесената от„Вокимекс” ООД стока под номер 1 и 2 /безшевни тръби от легирана стомана/, в резултат на което е начислено допълнително ДДС в размер на 310,59 лева, ведно с лихви за забава на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че след извършен внос от „Вокимекс” ООД по горецитираната митническа декларация на безшевни тръби от легирана стомана, и след извършен последващ контрол от страна на митническия орган, били установени разходи в размер на 1552,93 лв., отразени във фактура № 0000027322/30.10.2024 г., свързани с доставените стоки на територията на страната, имащи отношение към определената данъчна основа. В резултат на така установеното било издадено оспореното решение, с което е начислено допълнително ДДС в размер на 310,59 лева. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като от представените доказателства по делото се установява, че транспортната услуга включена в данъчната основа е извършена след първото местоназначение на стоките по смисъла на §1, т. 72 от ДР на ЗДДС, което в случая е пристанище Варна. Изложени са мотиви, че транспортирането на стоката от пристанище Варна до склада на дружеството в Пловдив е извършено след освобождаване на стоката за потребление, с оглед на което данъкът върху фактурираните транспортни услуги в размер на 20% се начислява отделно и плащането му е осъществено. В решението е изведен извод, че няма предпоставки за увеличаване на данъчната основа, тъй като предоставената транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоката и освобождаването й за потребление. Въз основа на изложеното оспореното митническо решение е отменено. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основания данъчната основа да бъде увеличена с разходи за автотранспорт, извършен от Варна до Пловдив по фактура№0000027322/30.10.2024 г. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Съгласно ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула или при внос на стоки по чл. 16 ал. 3 ЗДДС, при приключване на митническите формалности. Данъчната основа по силата на чл. 55, ал. 1 е митническата стойност, увеличена доколкото вече не са включени в нея мита, акциз и други такси, както и свързани с вноса разходни като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Дефиницията за „първо местоназначение“ се съдържа в допълнителните разпоредби на ЗДДС - § 1, т. 72, където е определено като мястото посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато такова място не е посочено в нито един от придружаващите документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за пръв път се претоварват от едно на друго място на територията на страната. С нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС не се въвежда нов ред за определяне на данъчната основа при внос, а само се внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от Директива 2006/112/ЕС. От съвкупния анализ на доказателствата по делото безспорно се установява, че транспортната услуга, включена в данъчната основа е извършена след „първото местоназначение“ на стоките, съгласно дефиницията, дадена в т. 72 от цитираната разпоредба, тъй като в нито един от придружаващите документи не е посочен складът на дружеството в гр. Пловдив като първо местоназначение на стоките, а условието на доставка е „CIF Varna“, т. е. на пристанище Варна е „първото местоназначение“ на стоките, където последните са освободени и претоварени от морски на сухопътен транспорт. Следователно към митническата декларация следва да бъдат включени всички разходи за превоз, митническо оформяне и др. такси до пристанище Варна. В случая безспорно е установено, че транспортирането на стоките от пристанище Варна до склада на дружеството, е извършено след освобождаването им за потребление, което е още един аргумент в подкрепа на извода, че „първото местоназначение“ на стоките е именно пристанище Варна. Данъкът за транспортната услуга на територията на страната се начислява отделно от този за вноса и е в размер 20 на сто, като в случая е безспорно установено, че плащането му е осъществено. Транспортните разходни на територията на страната следва да бъдат включени в данъчната основа само ако за цялото превозно разстояние от пристанището до склада е издаден един транспортен документ, в който като местоназначение е посочен складът, което в случая не е така, тъй като във всички представени документи е посочено, че стоките са предназначени за Варна, България при морски транспорт. Изложеното води до извод, че стойността на конкретните транспортни услуги не следва да бъде включена в данъчната основа по чл. 55 ЗДДС и те не са облагаеми с нулева ставка. Още повече по този начин чрез увеличаването на данъчната основа по митническата декларация се получава повторно начисляване на данък върху транспортните разходи в страната, за които вече е платено дължимото ДДС в размер на 20%, което е недопустимо. Въз основа на всичко гореизложено правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай няма предпоставки за увеличаване на данъчната основа, тъй като предоставената транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоката, което е било пристанище Варна и освобождаването й за потребление. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за размера им и реалното им заплащане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,