Определение № 67 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1848/2020 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК,образувано във връзка с постъпила молба вх. № 70113/31.12.2021 г., подадена от Гаранционен фонд, [населено място], с която се иска освобождаване на внесената по сметка на ВКС на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума от 180 000 лева чрез превеждането й по посочена от молителя сметка. От ответната страна – А. Л. М. – е постъпило становище за основателност на молбата, с оглед надлежното изпълнение на съдебното осъдително решение. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Сумата 180000 лв. е внесена по сметка на Върховен касационен съд от молителя Гаранционен фонд с платежно нареждане от 10.06.2020 г. като обезпечение във връзка с искането му за спиране изпълнението на въззивно решение №837 от 21.04.2020 г. по гр.д.№2274/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №987 от 12.02.2019 г. по гр.д.№266/2017 г. на СГС в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. Л. М. разликата над сумата от 60 000 лв. до сумата от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.03.2016 г. и в частта му, с която след частична отмяна на решение №987 от 12.02.2019 г. по гр.д.№266/2017 г. на СГС, Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. Л. М. допълнително сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.03.2016 г. С определение № 215 от 11.06.2020 г. по ч.т.д. № 790/2020 г. на ВКС, II т.о. е спряно изпълнението на горецитираното въззивно решение. С определение № 60335 от 04.06.2021 г. по т.д. № 1848/2020 г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на спряното от изпълнение въззивно решение. От извършената на 27.01.2022 г. справка от счетоводител при ВКС е видно, че към цитираната дата сума в размер на 180000 лв. е налична по сметката за обезпечения на ВКС. Внесеното парично обезпечение е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително въззивно решение. Когато обезпечителната нужда е отпаднала, сумата, внесена като обезпечение, следва да бъде освободена. Молителят представя към молбата си платежно нареждане от 22.06.2021 г., с което по сметка на ЧСИ Й. Ц. е изплатена сума в размер на 272 255,60 лв. като доброволно изпълнение по изп.д. 20207840400595. Констатира се, че на л. 21 от ч.т.д. № 790/2020 г. на ВКС се намира покана за доброволно изпълнение по същото изп. дело за сума от 252643,60 лв. с взискател А. Л. М.. Вземайки предвид тези данни, както и становището на взискателя по изпълнителното дело, че задължението по осъдителното въззивно решение е изпълнено, се налага извод, че обезпечителната нужда е отпаднала и внесеното по сметка на ВКС обезпечение, гарантиращо изпълнението на осъдителното въззивно решение, следва да бъде освободено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение