Определение № 569 от 19.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4964/2013 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 411/21.06.2013 на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 826/2005 за връщане на касационна жалба срещу решение № 215/07.05.2013 по същото дело в частта за определяне на дължимата такса за извършване на делбата. Недоволна от определението е жалбоподателката С. Т. В., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че след като делото е разглеждано във въззивната инстанция по реда на ГПК/1952 касационната жалба не следва да отговаря на изискванията на ГПК/2007. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и туря край на производството, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна. Като разгледа частната жалба, съдът я намира неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че макар въззивното решение да е постановено в производство по ГПК/1952, то подлежи на касационно обжалване по реда на ГПК /2007. Правилно въззивният съд е приел, че въззивното решение за извършване на делбата е поставено на 07.05.2013 г. по реда на ГПК/1952 и също правилно е приел, че то подлежи на касационно обжалване по реда на ГПК/2007 съгласно § 2, ал. 11 ГПК, тъй като касационната жалба е постъпила след 01.03.2008 г. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение