Определение № 186 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 974/2009 г.

Производството е образувано по повод подадените касационни жалби от МФ, като представител на държавата и Министерство на земеделието и храните срещу решение от 09.01.2009г. по гр.д.№ 1092/ 2008г., с което Пловдивски апелативен съд, е осъдил държавата, представлявана от М.Ф. и М. на з. и п. солидарно да заплатят на С. И. сумата 25 000 лева, на основание чл.50 ЗЗД, ведно с лихва от 26.07.2006г. Ответниците С. И. Р. и [община] в писмени становища са поддържали, че не следва да се допуска касационното обжалване. С молба от 31.07.2009г. процесуалният представител на [община] моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Върховния касационен съд, като е обсъдил доводите на страните,приема за установено следното: Молбата е основателна. С определение от 23.07.2009г. по гр.д.№974/2008г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 09.01.2009г. по гр.д.№ 1092/ 2008г. на Пловдивски апелативен съд, по жалби на държавата, представлявана от М.Ф. и М. на з. и п. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.248, ал. 1 и 3 ГПК и следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят направените от ответната община разноски в размер на 500 лева на основание чл78, ал.З ГПК. Предвид изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на четвърто г.о