Определение № 2572 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 964/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Петракиев срещу Определение № 11347 от 20.12.2023 год. постановено по адм. дело № 3886/2022 год. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Б. Петракиев против Заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/75 от 07.03.2022 год. издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Лозенец, с която на Б. Петракиев е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП, потвърдена с Решение № 22-РД06-0066 от 04.04.2022 год., издадено от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град. С Решение № 5660 от 25.09.2023 год. на Административен съд София-град по адм. дело № 3886/2022 год. жалбата е отхвърлена, а частният жалбоподател е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Б. Петракиев е подал касационна жалба срещу решението на съда, която с процесното определение административният съд е оставил без разглеждане. Правният извод за недопустимостта и е мотивирал с обстоятелството, че решението на съда съгласно чл.13, ал.7 от Закона за социално подпомагане е окончателно. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.7 от ЗСП когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" е решил въпроса по същество, решението му може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно, т.е. съдебният контрол от по-горна съдебна инстанция по реда на чл. 208 и следващите от АПК е процесуално недопустим. С оглед изложеното правилно първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК. Процесното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение