Определение № 707 от 16.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 13653 от 21.07.2025 г. от Софийския университет „Свети Климент Охридски“, чрез адвокат З. О. за допълване на определение № 3749 от 20.07.2025 г. по настоящото дело на основание чл. 248 ГПК, като му се присъдят направените в производството по чл. 307, ал.1 ГПК деловодни разноски в размер на 9600 лв., съгласно представен договор за правна помощ и доказателства за банков превод на тази сума на 04.07.2025 г. Ответникът по молбата по чл. 248 ГПК „ПРОПРИЕТЕ МАРИН“ ЕАД, ЕИК 206327320 оспорва молбата, защото не е даден ход на делото и молбата за отмяна не е разглеждана по същество. Евентуално оспорва и размера като прекомерен за изготвяне на отговор на молба за отмяна, което не съставлявало фактическа или правна сложност. Държавата, чийто процесуален субституент е СУ“Климент Охридски“ не взема становище по молбата по чл. 248 ГПК. Останалите ответници по молбата Д. И. В., М. Я. Т., Я. Я. А. и И. Х. С. не вземат становище по молбата по чл. 248 ГПК. В становище по искането на „ПРОПРИЕТЕ МАРИН“ ЕАД за отхвърляне или намаление на претендираното адвокатско възнаграждение, молителя Софийски университет „Климент Охридски“ посочва, че е без значение за изготвяне на отговора, че производството не е разгледано в открито съдебно заседание, а уговореният и платен хонорар е с ДДС и е почти три пъти по-нисък от ориентировъчно посочения в Наредба № 1/2004 г. за определяне възнаграждение за адвокатска работа. Съдът, като прецени искането, закона и данните по делото, намира следното: Молбата по чл.248 ГПК за допълване на определението по чл. 307, ал.1 ГПК, като се присъдят разноски на молителя, е подадена на следващия ден след постановяване на определението, т.е. в срок и е допустима. С отговора по молбата за отмяна, Софийски университет „Климент Охридски“ е поискал присъждане на разноски. Преди 28.05.2025 г. е сключен договор за правна помощ между СУ.“Климент Охридски“ и адв. О. за изготвяне преди посочената дата на отговор на молбата за отмяна и процесуално представителство в производството с договорено възнаграждение 9600 лв. с ДДС. Издадена е фактура 25.06.2025 г. и на 04.07.2025 г. сумата е преведена по банков път. Неоснователно е възражението, че не се дължи възнаграждение на ответница по молбата, защото делото не е разгледано в открито съдебно заседание. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е оставена без разглеждане като недопустима с определение № 3749 от 20.07.2025 г. по настоящото дело в производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Това определение е потвърдено с определение № 61310.02.2026 г. по ч. гр.д.№ 4746/2025 г. на ВКС, ІІ гр.о. и е влязло в сила. При прекратяване на производството ответникът има право на разноски, съгласно чл. 78, ал.4 ГПК. Това е имуществено право, което цели възмездяване на страната, която е извършила разноски, за да се защити от действия по иницииран срещу нея процес. То възниква ако разходите са направени след като ответника е получил преписи от книжата, които са довели до образуване на производството. В този случай ответникът упражнява признатото от закона правото на защита, чрез квалифицирана правна помощ в рамките на предвидените в закона процесуални действия /например подаване отговор на молба за отмяна/ и тези разноски подлежат на възмездяване. Упражняването на правото по чл. 78, ал.4 ГПК не е поставено в зависимост от това на какво основание е прекратяването производството. Защитата срещу недопустима молба за отмяна на влязло в сила решение е достатъчно ефективна, защото такава молба не може да бъде разгледана в открито съдебно заседание и ако бъде оставена без разглеждане, това води до приключване на производството по чл. 303-309 ГПК. Относно възражението за прекомерност, съдът съобразява, че е изготвен отговор на молбата за отмяна, в който са развити конкретни и подробни доводи за недопустимост на молбата, които са приети за основателни, т.е. отговорът е обоснован и пълен. Той предполага висококвалифициран адвокатски труд в производство, което поради спецификата си, се разглежда само от ВКС. Същевременно материалният интерес по спора - цената на имота, предмет на иска, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска, е 424022 лв. /посочен и от ищеца като цена на иска в исковата молба/. Уговореното и платено възнаграждение - 8000 лв., /като се приспадне частта от него, съставляваща ДДС/, е два пъти под размера, ориентировъчно посочен в чл.7, ал.2, т.5 във вр. с чл.9, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, в редакцията, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ. Затова съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на претендираните разноски, които на основание чл. 78, ал.4 ГПК следва да се присъдят в пълен размер, но в равностойността им в евро – 4908.40 евро Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение