Определение № 10756 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от министъра на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, А. П. С., Г. В. К., К. Д. И., И. В. З., И. А. Р., С. М. Л., М. С. С., С. И. П. и Е. Д. М. срещу Решение № 7749 от 10.07.2025г. по адм.д. № 1969/2019г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. При извършена служебна справка се установи, че касаторът К. Д. И. и ответниците С. Н. Н., Д. Т. М., М. М. К., С. Б. Б., Г. А. Г., К. М. А., Л. Г. З., М. Д. М., М. А. И., Р. Д. Х., Л. Р. Л., Ч. С. П., В. Г. Й., О. Д. Р. и С. С. Я. са освободени поради изтърпяване на наложените им наказания. След постановяване на обжалваното решение ответникът М. М. К. е подал молба вх. № 21399/05.08.2026г. /т. 8, л. 2921 от първоинстанционното дело/, в която е изложил, че желае да заличат жалбата му по адм.д. № 1969/2019г., тъй като е вече на свобода и няма правен интерес от оспорването. Видно от съобщение за изпращане на препис от касационна жалба, подадена от министъра на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/т. 8, л. 2852/, до Л. Г. З., призовкарят е отбелязал, че З. отказва да получи съобщението и заявява, че вече няма интерес към делото. С декларация Р. Д. Х. /т. 5, л. 1578/ е заявил, че няма отношение към по адм.д. № 1969/2019г. и е отказал да получи представените му документи. Настоящият касационен състав намира, че правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и обуславя правото на оспорване на засегнатото от административния акт лице. В съдебната практика няма спор, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. Право да оспорят административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Неблагоприятните последици, на които се позовават К. Д. И., С. Н. Н., Д. Т. М., М. М. К., С. Б. Б., Г. А. Г., К. М. А., Л. Г. З., М. Д. М., М. А. И., Р. Д. Х., Л. Р. Л., Ч. С. П., В. Г. Й., О. Д. Р. и С. С. Я. в жалбите си пред първата инстанция, произтичат от ППЗИНС чл. 73, ал. 12 и 18 и чл. 164, ал. 2. Към момента на подаване на жалбата е съществувала обективна връзка между застрашеното материално право на лицата лишени от свобода и обжалваните разпоредби на ППЗИНС. Оспорването е било допустимо, доколкото лицата са били засегнати от разпоредбите на ППЗИНС. С отпадането на това засягане, отпада и правният интерес на лицата, което се е случило с освобождаването им вследствие на изтърпяване на наложените им наказания. Следователно правният интерес на лицата, освободени, вследствие на изтърпяване на наложените им наказания, е отпаднал, респ. отпаднала е необходимостта от осъществяването на търсената в съдебното производство защита. Настоящият състав намира, че решение от 24 ноември 2022г. на СЕС, постановено по дело № С-289/21, не е относимо към настоящия случай, тъй като касае отправен до него преюдициален въпрос, свързан с отмяната на подзаконов акт с последваща норма или оттегляне на акта, какъвто в случая не е налице. Предвид изложеното, касационната жалба на К. Д. И. като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело подлежи на прекратяване в тази част на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 228 от АПК. Следва да бъдат заличени от списъка за призоваване ответниците С. Н. Н., Д. Т. М., М. М. К., С. Б. Б., Г. А. Г., К. М. А., Л. Г. З., М. Д. М., М. А. И., Р. Д. Х., Л. Р. Л., Ч. С. П., В. Г. Й., О. Д. Р. и С. С. Я. поради отпаднал правен интерес. Настоящият касационен състав констатира, че с молба от 17.02.2025г. /т. 6, л. 1826 от първоинстанционното дело/ и молба от 14.03.2025г. /т. 6, л. 1893 от първоинстанционното дело/ Е. К. Е. е заявил, че иска да оттегли депозираната от него молба за присъединяване по адм.д. № 1969/2019г. С молби от 31.03.2025г. /т. 7, л. 2016 от първоинстанционното дело/, 07.04.2025г. / т. 7, л. 2016/, 14.04.2025г. / т. 7, л. 2124/ и от 24.04.2025г. /т. 7, л. 2185 и сл./ П. С. П. е заявил, че желае да го отпишат от списъка на жалбоподателите по адм.д. № 1969/2019г., защото не желае да участва по това дело. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. В конкретния случай е спазена и разпоредбата на чл. 155, ал. 3 от АПК изискваща оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание да бъде направено с писмена молба. Субективно право на страната е да оттегли или да се откаже от оспорването изцяло или отчасти. При оттегляне на молбите за присъединяване по първоинстанционното дело на Е. К. Е. и П. С. П., съдът се десезира от спора, което има за последица заличаване от списъка за призоваване ответниците Е. К. Е. и П. С. П.. При извършена служебна справка се установи, че ответникът Н. Н. А. е починал в хода на процеса, на 05.11.2025г. При тези факти настоящият състав на Върховният административен съд намира, че следва да бъде заличен от списъка за призоваване ответникът Н. Н. А.. Водим от горното Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия