Решение № 3473 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от „Ник Транс Строй“ ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 19506 от 06.06.2025 г. по адм. д. № 4225/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220221000689-091- 001/23.11.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 237/20.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с която на дружеството са установени допълнителни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД /с предходно наименование„Вилла Пирин“ ЕООД/ за данъчни периоди м. 07.2020 г. и от м. 09.2020 г. до м. 12.2020 г. и са начислени следващите се лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправомерно е приел, че не са налице предпоставките за възникване и упражняване на правото му на приспадане данъчен кредит по доставките от „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД. Намира, че доводите на решаващия състав са в противоречие с цитираната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), съгласно която е недопустим отказ на претендирано от получателя данъчно предимство поради нередности при доставчика. Изтъква, че наетата техника е индвидиуализирана в съставените приемо – предавателните протоколи (ППП), като са посочени нейния вид, марка, модел и единична наемна цена. Сочи, че първостепенният съд напълно е игнорирал събраните доказателствата за транспортирането, респективно – за предаването на техниката на клиентите на ревизирания, както и заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи относно наличността и използването на наетите активи. Несъобразени са останали и представените 9 бр. свидетелствата за регистрация на строителната техника, снимките на регистрационните им номера и машините, наред с кадровата и техническата обезпеченост на касатора, банковите извлечения, счетоводното отразяване на фактурите и последващата реализация на доставките от ревизирания към конкретни негови клиенти и обекти. Акцентира, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит не е обусловено от принадлежността на правото на собственост върху строителната техника в патримониума на неговия доставчик. Допълва още, че ангажираните доказателства установяват реалността на извършените от него последващи облагаеми доставки към „Глобал Кънстръкшън“ АД, „Кейнпайп Индъстрис Интернешънъл ИНК“ - Клон България, „Ес Ви Ди“ АД и „Гбс - Инфраструктурно Строителство“ АД. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и на оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, чрез процесуален представител, в о.с.з оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък. От Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, чрез процесуален пълномощник, е депозирана частна жалба срещу Определение № 27651 от 18.08.2025 г. по адм. д. № 4225/2023 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено искането му за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Намира, че присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение от 1000 лв. не съответства нито на Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, нито на актуалната практика на преобладаващия брой състави на ВАС. Сочи, че съдът не е съобразил материалния интерес по делото, фактическата и правната сложност на спора, свързана със значителния по обем доказателствен материал, проведените седем съдебни заседания и събраните съдебни експертизи. Сочи, че не е отчетен и обемът на извършената процесуална дейност от пълномощника на административния орган, включително участието в съдебните заседания, изразените становища по извършените процесуални действия и изготвената писмена защита. По тези съображения претендира отмяна на определението и изменение на решението в частта за разноските чрез присъждането им в посочения размер. Ответникът по частната жалба - „Ник Транс Строй“ ЕООД, с писмен отговор и в о.с.з оспорва основателността ѝ. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на РА № Р-22220221000689-091- 001/23.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 237/20.02.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, с която на „Ник Транс Строй“ ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД /„Вилла Пирин“ ЕООД/ за данъчни периоди м. 07.2020 г. и от м. 09.2020 г. до м. 12.2020г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Основната дейност на „Ник Транс Строй“ ЕООД е свързана с наемане и отдаване под наем на строителна техника и моторни превозни средства, строителство на сгради, пътища и съоръжения. В хода на ревизията е установено, че за данъчни периоди м. 07.2020 г. и от м.09.2020 г. до м.12.2020 г. „Ник Транс Строй“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури за авансови плащания и „външни услуги“, издадени във връзка с сключен с „Вилла Пирин“ ЕООД (понастоящем „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД) договор от 27.07.2020г. за временно и възмездно ползване на строителна техника. По силата на възникналото между страните облигационно правоотношение доставчикът „Вилла Пирин“ ЕООД се е задължил да предостави на ревизирания различни видове тежка строителна механизация, подробно описана в приложенията към договора под формата на списък на наетата строителна техника и единична цена за наем. При осъществената насрещна проверка на „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД, издателят на спорните фактури е представил счетоводни регистри, копия на договори, ведно с Приложения № 1 и № 2, фактури, банкови извлечения, счетоводни хронологии и протоколи за дължим наем за ползване на строителна техника. Идентични документи са събрани и от ревизирания, който е ангажирал и 4 бр. приемо- предавателни протоколи. След анализ на събраните доказателства приходните органи са установили, че в тях не са посочени идентификационни данни на пътните превозни средства, самоходната техника с фабричните номера на рамата, служещи за регистрация в съответната Областна дирекция „Земеделие“, което препятства възможността за проверката на собствеността на техниката. Счели са, че този пропуск осуетява последващия контрол на лицата по веригата да предоставят под наем строителна техника, респективно - да бъде извършен контрол за реалността на фактурираните услуги. Приели са още, че както прекият доставчик „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД, така и предходните такива – „Макалу 2020“ ЕООД и „Милениум Фрукт“ ЕООД, не са ангажирали доказателства, че разполагат със строителна техника. Изтъкнали са, че такива данни няма в отдел „Пътна Полиция“ – КАТ при МВР и Областните дирекции „Земеделие“ при Министерство на земеделието, което е установено при извършена проверка в хода на ревизия на „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД. Съобразили са, че не са представени документи за транспортирането на техниката, за начина и мястото на предаването й предвид липсата на данни за лицата, предали и приели техниката в ППП, за застраховки, технически прегледи, документи за регистрация, сертификати за произход или други съпътстващи документи, които да удостоверяват фактическото ѝ движение и използване. От тук са формирали извод, че строителната техника и механизация не е реално предадена за ползване на ревизирания, респективно, че спорните доставки не са действително извършени, а са белязани с измама, за която получателят е знаел. Относно декларираните от ревизирания последващи облагаеми доставки с предмет „наем на собствена и наета механизация“ по фактури, издадени към „Глобал Кънстръкшън“ АД, „Кейнпайп Индъстрис Интернешънъл ИНК“ - Клон България, „Ес Ви Ди“ АД и „Гбс - Инфраструктурно Строителство“ АД, за които е начислен 20% ДДС по реда на чл. 86 ЗДДС, приходните органи са отчели, че единствено отдадените под наем от „Ник Транс Строй“ ЕООД собствени транспортни средства са описани подробно с посочване на марка, модел, регистрационен номер. Те обаче са наемани паралелно от няколко клиента, а едновременно с това са ползвани и от ревизирания за извършване на строително-монтажни дейности. Поради това са приели, че тези последващи облагаеми доставки също не са реално извършени, но в съответствие с разпоредбата на чл. 85 ЗДДС „Ник Транс Строй“ ЕООД дължи начисления данък в издадените от него фактури. В хода на съдебното производство са проведени Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, заключенията по които са кредитирани от съда като неоспорени, обективни и компетентно дадени. След преценка на събраните доказателства, първостепенният съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи, при спазване изискванията за форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на приложимия материален закон. Решаващият състав изцяло е възприел констатациите на органите по приходите, отразени в РД, РА и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП“, касаещи спорните две групи доставки, за които са събрани договори, приемо-предавателни протоколи, фактури по веригата назад и напред във времето и доказателства за извършени плащания. Спрямо първата група доставки, за които на ревизирания е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит, съдът е приел за неустановена разполагаемостта на „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД и на предходните му доставчици „Макалу 2020“ ЕООД и „Милениум Фрукт“ ЕООД със строителната техника, чието ползване е предмет на договорите са наем. Този извод е обоснован с липсата на необходимата индивидуализация на техниката, на доказателства за нейната регистрация и на данни относно начина на транспортирането ѝ. Подчертано е, че независимо, че вещото лице по СТЕ е установило наличие на протоколи за използване на строителна техника и извършване на строително-монтажни работи по обектите, то не е доказано с чия техника са били извършени тези дейности, тъй като по време на строителството не се съставят актове относно използваната техника и поради това е невъзможно да се докаже коя конкретна машина е участвала в изпълнението на съответните строителните работи. Според решаващия състав по делото са налице обективни данни, сочещи, че ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, че участва в сделки, които не отразяват реални стопански операции. Именно такива индиции са липсата на индивидуализация на техниката в договорите и протоколите, както и на доказателства доставчикът да притежава или да е придобил такава техника. Дори техниката да бе посочена по вид, марка или модел, то това не би било достатъчно да се установи наличието й в патримониума на доставчика към момента на сключване на договора или към момента на извършване на доставките. Относно втората група доставки по фактурите, издадени от „Ник Транс Строй“ ЕООД към „Глобал Кънстръкшън“ АД, „Кейнпайп Индъстрис Интернешънъл Инк“ – клон България, „Ес Ви Ди“ АД и „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, свързани с предоставяне под наем на собствена и наета строителна техника, по които РЛ е начислило ДДС със ставка 20 %, съдът е отбелязал, че представените договори, фактури, приемо-предавателни протоколи, банкови бордера за извършени плащания между страните, товарителници, документи относно извършването на строително-монтажни работи по обекти, както и подробни ведомости за използваната техника по вид и период на работа не установяват реалното извършване на стопанските операции поради липсата на достатъчна индивидуализация на тази техника. Независимо, че експертът по СТЕ изрично е заявил, че строително-монтажните работи по съответните обекти действително са извършени на място, то не може да се установи дали те са били осъществени именно с техниката, която ревизираният твърди, че е наел и впоследствие преотдал под наем. При горната констатация, че техниката не е била във фактическата власт на „Ник Транс Строй“ ЕООД, решаващият състав е приел, че тези доставки също не са реално извършени. Поради това тяхната данъчна основа е нулева, но на основание чл. 85 ЗДДС ревизираният дължи данъка, посочен в издадените от него фактури. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Неоснователно касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият състав е изяснил спора от фактическа страна след като е обсъдил събраните по делото доказателства и е формирал съответните правни изводи. Действително, той е възприел безкритично констатациите и правните доводи на приходните органи, но този негов подход е рефлектирал върху обосноваността и материалната законосъобразност на обжалваното решение. Както е посочил и АССГ, трайно е разбирането на СЕС и на ВАС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C-454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. В своята практика СЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Наред с това подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация, за да установи последните./ Решение по дело С- 291/20/. В случая между страните не са спорни формалните, а материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Безспорно е още, че техният издател, ревизираният и дружествата по веригата са данъчнозадължени лица. Спорът е концентриран върху реалността на доставките по фактурите, издадени от „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД, както и на последващите облагаеми доставки със същия предмет, осъществени от ревизирания, а разрешаването му е обусловено от преценката доколко събраните доказателства установяват действителното осъществяване на фактурираните стопански операции и налице ли са обективни данни, че същите са белязани с измама. В този аспект първоинстанционният съд необосновано не е съобразил, че фактурите от „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД са за получени аванси, спрямо които приложимата разпоредба на чл. 25, ал. 7 ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Съгласно чл. 78, ал. 4 ЗДДС, регистрирано лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката. Цитираната разпоредба транспонира чл. 184 и чл. 185, ал. 1 от Директива 206/112/ЕО, според които първоначално определената сума за приспадане се коригира, като такава корекция се прави по- специално, когато след изготвяне на справка-декларация по ЗДДС настъпи някаква промяна във факторите, ползвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. В своята практика СЕС нееднократно е посочвал, че чл. 184-186 от Директива 2006/112 определят условията, при които националната данъчна администрация може да изисква корекция от данъчнозадълженото лице. Относно въздействието върху приспадането на ДДС, извършено от данъчнозадълженото лице, на настъпили обстоятелства след това приспадане, от практиката на Съда следва, че използването или намерението за използване на стоките или услугите определят обхвата на първоначалното приспадане, на което има право данъчнозадълженото лице, както и обхвата на евентуалните корекции в последващите периоди (вж. в този смисъл решения от 18 октомври 2012 г., ТЕЦ Хасково, C-234/11, EU:C:2012:644, т. 29 и цитираната съдебна практика, както и от 13 март 2014 г., Фирин, C-107/13, EU:C:2014:151, т. 49). Механизмът на корекции, предвиден в членове 184-186 от Директива 2006/112, е неразделна част от установения с нея режим на приспадане на ДДС и цели да увеличи точността на приспаданията така, че да се осигури неутралитет на ДДС по такъв начин, че осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане само доколкото служат за извършване на облагаеми с такъв данък доставки. Така този механизъм има за цел да създаде тясна и пряка връзка между правото на приспадане на платения ДДС и използването на съответните стоки или услуги за облагаеми впоследствие операции (решения от 18 октомври 2012 г., ТЕЦ Хасково, C-234/11, EU:C:2012:644, т. 30 и 31, и от 13 март 2014 г., Фирин, C-107/13, EU:C:2014:151, т. 50). В случая не е спорно, че ревизираният реално е заплатил на „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД авансите по процесните фактури в посочените в тях размери. Спорно е доколко към моментите на плащанията всички параметри на бъдещите доставки са били известни на страните. Противно на приетото от първостепенния съд, събраните доказателства сочат, че към тези релевантни моменти предметът на доставките, за които е платено авансово, са изцяло ясни както за доставчика, така и за получателя по тях. Още в хода на ревизията двете дружества са изяснили механизма на спорните доставки като са представили договора за наем, сключен по между им на 27.07.2020г., ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2 към него, съдържащи подробно описание на наетата техника по вид и единична цена за наем лв./МСМ. Събрани са и съставените приемо- предавателни протоколи за предаване на ползването на строителната техника, в които са посочени нейния вид, марка, модел, единична и обща наемна цена, отчети за извършени машиносмени, наред с банкови извлечения, установяващи разплащанията по фактурите. Независимо, че представените частни документи не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила, то като кореспондиращи по между си и подкрепящи се от заключението по проведените ССчЕ и СТЕ същите е следвало да бъдат кредитирани като верни и да обосноват извод, че към момента на авансовите плащания всички елементи на бъдещите доставки са определени, а впоследствие спорните услуги, за които са платени авансите, са реално извършени. В тази връзка основателни са доводите на касатора, че очакванията на първостепенния съд за наличието на указаните от него реквизити в представените приемо –предавателни протоколи не намират нормативна опора, а обстоятелството, че в тях не са посочени имената на съставилите ги лица, действащи от името на двете дружества, не изключва извода, че ползването на наетата техника е предадено от издателя на фактурите на ревизирания и е прието от последния. В своята практика ВАС многократно е уточнявал, че при търговските сделки разпоредбата на чл. 301 ТЗ изрично допуска обвързващо за търговеца действие на лице без представителна власт в случаите, при които първият не му се е противопоставил след узнаването. В конкретния случай, както доставчика, така и ревизираният, не само не са се противопоставили, а са включили спорните фактури в СД за съответния данъчен период, поради което е ирелевантно кое точно лице е подписало от тяхно име съставените приемо-предавателни протоколи. Що се отнася до разполагаемостта на доставчика с отдадената под наем строителна техника решаващият състав не е съобразил, че изводът на ревизиращите за нейната неустановеност е обоснован само с цитат на констатация, формирана в рамките на друга ревизия на доставчика. Сочените справки от КАТ и Областните дирекции „Земеделие“ обаче не са представени по делото, а фактическите изводи на приходните органи в друго производство, в което „Ник Транс Строй“ ЕООД не е участвал, не могат да му бъдат противопоставени. При липсата на предприети процесуални действия в рамките на процесната ревизия за изготвянето на справка, която да е относима към момента на осъществяване на спорните услуги, не може да се приеме за опровергана доказателствената сила на представените доказателства досежно предходните доставчици на „Строй къмпани комерс“ ЕООД и издадените му на основание сключените договори за наем фактури от „Макалу 2020“ ЕООД и „Милениум Фрукт“ ЕООД, наред с фактурата, издадена от „Булкомерс“ ООД за транспортирането на техниката към „Строй къмпани комерс“ ЕООД. В тази връзка основателно касаторът поддържа, че релевантна е разполагаемостта на доставчика със строителна техника от уговорения вид, а не принадлежността на правото на собственост върху нея, тъй като събраните доказателства за механизмите на доставките по веригата сочат, че се касае до хипотези на пренаемане на движими вещи от наемател. Ето защо, изложените от първоинстанционния съд доводи за неустановеност на разполагаемостта на доставчика с регистрирана строителна техника, собствена или наета от него, са необосновани, а цитираните разпоредби от Закона за движение по пътищата и Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника са ирелевантни за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по процесните доставки. Независимо, че решаващият състав е съобразил сходството на фактическия състав по настоящия спор с този по дело C-324/11, то необосновано е приел, че в случая решението на СЕС е неприложимо. С него СЕС разяснява, че "Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки." Релевантна е установеността на материалноправните предпоставки по член 168, буква а) от Директива 2006/112, според който, за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице" - вж. С-18/13. Съгласно т. 49 от Решение по дело С-281/20 „Режимът на правото на приспадане, предвиден в Директива 2006/12, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС- да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, тъй като установяването на режим на обективна отговорност надхвърля необходимото за защита на държавния бюджет. От съдебната практика следва, че на данъчнозадълженото лице може да му бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. СЕС подчертава, че тези факти следва да са установени надлежно, а не с предположения, като данъчният орган от една страна трябва да определи точно елементите от фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. Противно на приетото от първостепенния съд, данните, събрани в хода на друго ревизионно производство въз основа на непредставени в настоящото справки, не могат да се квалифицират като обективни такива, сочещи към данъчна измама, за която ревизираният е знаел или е бил длъжен да знае. Нито в ревизионния акт, нито в потвърждаващото го решение, приходните органи са посочили елементите от фактическия състав на измамата. Липсват и събрани доказателства относно измамните действия и активното участие на ревизирания в тях и то при установеност на изпълнени на място строителни дейности, налагащи ползването на такава техника. Съгласно приетата по делото СТЕ, посочената в табличен вид наета и собствена строителна техника от ревизирания е опозната и съпоставена на базата на всички протоколи, като е посочен и последващият наемател съгласно представените ППП. Експертът е изтъкнал, че няма отдадена техника по договорите за наем, която да не е била налична, а за предаването й на ревизирания и последващото й пренаемане сочат и попълнените двустранно подписани отчети за машиносмени. Уточнил е още, че при обществените поръчки е налице изискване за капацитет на наличната техника на инвеститора, както и за дежурна на място техника, независимо дали тя е действително необходима или не на обекта. Именно поради това е посочил, че е невъзможно към момента на изготвяне на заключението пред 2025г. да посочи коя точно присъстваща на обектите техника през 2020г. е използвана фактически за завършване на строителството. Това обстоятелство обаче не променя констатацията, че на обектите, за които е ползвана наетата техника, СМР са изпълнени на място от посочените в таблицата наематели на ревизирания по последващите облагаеми доставки, за чието реално осъществяване са събрани множество представени в хода на ревизията съпътстващи доказателства. Като кореспондиращи по между си те установяват възникнали облигационни правоотношения между ревизирания и „Глобал Кънстръкшън“ АД, „Кейнпайп Индъстрис Интернешънъл Инк“ – клон България, „Ес Ви Ди“ АД и „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, предаване на ползването на наетата техника и приемането й от получателите. Този извод следва от съвкупния анализ на събраните договори, протоколи, ведомости за техниката и обектите на които е използвана, свидетелства за регистрация на строителна техника и банкови извлечения за разплащане между страните. Тези последващи доставки, осъществени от „Ник Транс Строй“ ЕООД са пряко свързани с неговата икономическа дейност, а от този извод следва, че са налице всички материалноправни условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на получателя по доставките от „Строй къмпани комерс“ ЕООД. При липсата на обективни данни, че тези сделки са белязани с измама, за която ревизираният е знаел или е бил длъжен да знае, то неправомерно с оспорения РА приходните органи са отрекли претендираното от него данъчно предимство. Като е приел друго, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което оспореният РА бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 44 410.81 евро. По частната жалба от Директора на Дирекция „ОДОП“ – София: Формираният краен извод за незаконосъобразност на обжалвания РА налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта му за разноските. Предвид тяхната недължимост с оглед основателността на касационната жалба, отхвърлянето на искането за изменение на решението в частта за разноските чрез тяхното увеличение от първостепенният съд се явява правилно. Ето защо, обжалваното определение не страда от заявените от частния жалбоподател пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение